Дошло време дядо поп да обядва. Вади Петър, сипва и чете, краката вместо четири излизат пет! Слисал се той от тази дяволщина! Попът, като гледал, и той се чудел:
— Що е това, Петре, отде се е взел петият крак? Хитър Петър на часа скроил отговора:
— Дядо попе, ти нали знаеш да смяташ?
— Знам! — отговорил попът.
— Е, хайде тогава да смятаме. Две свини колко крака имат!
— Осем крака — отговорил попът.
— Като е тъй, сметката ни е права — казал Хитър Петър. — Тука са пет крака, и на свинята, която е в кочината, има три, стават тъкмо осем!
Попът се засмял на тази хитрина, но не продумал нищо, като си наумил, че половината вина е негова.
ЗА ПОПА, КОЙТО КРАДЯЛ ЧЕРКОВНИТЕ ДАРОВЕ
Имало един много алчен поп. Всичко, що оставяли богомолците за църквата, го турял в джоба си, — мине и обере всичките пари от иконите!
Научил за това Хитър Петър и рекъл:
— Няма да я бъде тая работа! Ще го оправя аз тоя поп! И взел, че се приставил клисарин в тая черква. Почнал той да изпреварва попа и да обира парите от иконите. Попът много го доядяло на Петра и веднъж му рекъл:
— Петре, ти събираш парите от иконите, ама това е много грешно!
— А, сакън, дядо попе, това не е вярно! Някоя от светиците събира парите! Попът се зачудил:
— Как светиците бре? Те могат ли да ходят?
— Могат, могат! И това прави света Богородица, че е баш в средата на черквата!
Попът не повярвал и казал на Петра:
— Това е твоя работа, Петре! Хайде, ела да се изповядаш!
Завил го той с патрахила и почнал да го изповядва. Пита го попът, а Петър мълчи и си трае.
— Защо бре, Петре, не отговаряш?
— Защото нищо се не чуе, дядо попе! Ако не вярваш, дай аз да те завия с патрахила!
Завил го Петър с патрахила и почнал да го изпитва:
— Кажи, дядо попе, защо ходиш вечер у нашата комшийка, оная с големите бозки?
А попът мълчи, дума не продумва.
До три пъти Петър го питал така. Сетне го отвил и му рекъл:
— Защо не отговаряш бе, отче?
— Е, вярно бе, Петре, нищо се не чуе, когато човек е завит с тоя патрахил!
— Щом едното е вярно, отче, и другото е вярно! Света Богородица прави тоя обир по иконите…
И тъй Хитър Петър отучил попа да краде парите от иконите.
КОЛКО СТРУВА ЕДНА ПЛЕСНИЦА
Веднъж Хитър Петър си вървял из пътя замислен. Той тъй се бил навел, че вратът му се опънал. Подире му идел чорбаджийският син, поискал да се подиграе с него и му залепва такава плесница по шията, че калпакът на Хитър Петър отхвръкнал надалеч. А знаете ли вие какви чорбаджийски синове е имало по него време и още ги има до днес в нашенско? Те са най-лошите хаймани и вироглавци. Като нямат от никого страх и срам и като гледат, че всеки се бои от бащите им, те не зачитат никого! Цял ден вилнеят из селото като бесни кучета и дорде не разплачат някое бедно момче или не направят пакост някому, вечер не заспиват спокойно…
А Хитър Петър като нямало що да стори, че и него го било страх от чорбаджията, решил да се оплаче барем на попа. Взема си опрашения калпак и отива към поповата къща.
Попът седял на една рогозина и си пишел поменици. Като изслушал оплакването на Хитър Петра, му отговорил:
— Ех, Петре, това са дребни работи! Като видя чорбаджийския син, ще му кажа да те почерпи с едно гърне вино, да си прихванеш и да му простиш.
И попът пак се навел над помениците си. А Хитър Петър, като чул тази по хатър присъда, лепва му една плесница по опънатия врат и му казва:
— Дядо попе, щом една плесница се заплаща с едно гърне вино, то вземи моето вино от чорбаджийския син, пред когото думата ти по-добре минава, че си прихвани за моята плесница!
ПОПЪТ, КОЙТО ОПРАВДАВАЛ ГРЕХОВЕТЕ ЗА ПАРИ
Прочул се из дунята един поп, че за пари всички грехове опрощава. Един ден отишел и Хитър Петър при него да иска опрощение, ама си нямал сиромахът пари.
Турнал му попът патрахила на главата и почнал да го пита що е съгрешил.
Хитър Петър казал:
— Ами трябваше ми едно въже, дядо попе, та го взех от чорбаджията.
— Е, това е малка работа. Това чак не е грях.
— Ама дядо попе, с въжето бях завързал и един чувал с жито. Та покрай въжето взех и чувала с житото. Попът рекъл:
— А, това си е бая грях! За да ти опростя тоя грях, чедо, трябва да дадеш нещо за черковата! Хитър Петър рекъл:
— Е, ще ти дам един часовник. Попът се зарадвал:
— Щом ще дадеш часовник, опростен си! Хайде, давай по-скоро часовника!
Хитър Петър му дал един часовник. Взема го попът, гледа — неговия часовник! И почнал да вика:
— Ти си го откраднал от мене! Греха ти за житото опростих, ама тоя грях за часовника не мога! Сега ще трябва нещо по-голямо да дадеш за черковата!