Хитър Петър казал:
— Аз откраднах от тебе тоя часовник, ама ти го върнах — ето ти го в ръката! Затова аз нямам грях! А ти, щом вземаш подкуп крадени работи, ти си грешен! Сега, като ходя из село, ще разправям наляво и надясно, че вземаш крадени работи!
Попът се видял в чудо и почнал да се моли:
— Аман, Петре, на ти часовника, само и само такива работи да не разправяш!
Ама Петър не взел часовника. И като ходел из село, разправял наляво и надясно за попа, че взема крадени работи.
Попът се засрамил и престанал да взема пари за опрощаване на греховете, когато изповядва людете.
ХИТЪР ПЕТЪР УТЕШАВА ДЯДА ПОПА
Един ден дядо поп, като бил зле болен, почнал да се изкайва и оплаква на Хитър Петър:
— Ех, синко Петре, познавам аз, че скоро ще умра. То дето ще умра, както и да е — всеки ще умре, и с мене светът няма да се свърши. Но страх ме е, като съм много греховит, на какви ли мъки ще бъда подложен на оня свят, къде ли ще ме хвърлят в пъкъла.
— Не бой се, дядо попе — отговорил му Хитър Петър. — Ти нали казваш, че в евангелието пишело, как в пъкъла щели да скърцат със зъби? А пък бт ядене на пилета и кокошки в твоите уста не е останал нито един зъб, та не ще бъдеш приет в пъкъла. Затова бъди спокоен…
БИВОЛЪТ НЕ Е ТЪЙ СТРАШЕН
Един градинар, у когото Хитър Петър бил ратай, повикал попа да свети вода в градината му. Попът взел едни големи празни дисаги, качил се на кончето си и отива в градината. Осветил вода, градинарят му пуснал в ръката цял петак и тръгнали с Хитър Петър да го изпращат. Повежда попът кончето си между лехите, разглежда зеленчука и казва на градинаря:
— Добри моряни патладжани имате… Я какви големи пиперки имате…
— Добри са — отговарял градинарят и слагал в дисагите моряни патладжани и пиперки.
— Ами имате ли тиквички? Гледай пък какви стегнати зелки са ви завили! Я ми отсечи едничкадвечки, хубави сарми прави попадията. А каква дулма става от тиквичките!
— Става, става, дядо попе — отвърнал градинарят, отсякъл му зелки и му набрал тиквички.
— Ако имате дребни краставички, дето са ви останали, зер на тях май мина времето, дай ми малко краставички за туршия. Ха, щях да забравя, баба попадия ми беше заръчала за малко лук… Я ми отскубни няколко глави….
Градинарят се ядосал, но нямало какво да прави — нали това е поп? Навел се и му наскубал лук.
— Да ти помогна и аз — казал попът и се навел, та си наскубал и той лук.
И тъй — това: хубаво, онова ми дайте, от онова ми отскубнете, — дорде да йзлезне попът от градината, хубаво си напълнил дисагите.
През нощта нещо изтрещяло в градината.
— Бре, момчета! — викнал градинарят. — Какво е това?
— Един бивол е влязъл — отвърнали момчетата.
— Идете скоро и го изпъдете! А Хитър Петър казал:
— Лежете си спокойно, момчета. Биволът ще яде и ще си отиде. Страшно е, ако беше някой поп, че Той колкото изяде, пет пъти повече ще отнесе!
ПИСМО ДО БОГА
Хитър Петър имал девет деца, все дребни. Не постигали ни дрехи, ни хляб. Замаяла му се главата, горкия, как да ги изхрани. Намислил да си поиска пари от дядо господа, та седнал й му написал писмо: „Дядо господи, дал си ми девет деца. Не мога да ги изхраня. Ще изпукат отглади. Моля ти се прати ми сто гроша да ми помогнеш що годе.“
Пуснал писмото в черквата, в самия олтар. Попът намерил писмото, прочел го, та изпратил клисаря да занесе на Петра петдесет гроша и да му каже: „Господ ти изпратил тия пари по дядо попа.“
Щом получил парите Хитър Петър ги изброил, написал второ писмо до дядо господ и пак в олтаря го пуснал. В писмото пишел: „Господи, прати ми още сто гроша. Недей ги праща по дядо попа, ами направо до мене! Защото от стоте гроша, които си ми изпратил, попът е откраднал петдесете!“
СКУМРИИТЕ СА НАМЕРИЛИ ПИСМОТО…
Като бил в града Хитър Петър, някой човек му дал три скумрии и едно писмо и заръчал да ги занесе в селото на попа. Вървял той из пътя погледвал скумриите, позахапвал ги от тук — от там додето най-сетне ги оплескал, а на попа занесъл само писмото.
Попът проучил писмото и казал на Петра:
— То имало и три скумрии. Къде са?
— Де ги намери, дядо попе? — запитал Хитър Петър.
— Намерих ги в писмото!
— Добре стана, дето си ги намерил в писмото, защото ме беше страх да не кажеш, че аз съм ги изял! — отговорил Хитър Петър.
СЪРДИТИЯТ ПОП
Хитър Петър бил кръчмар. Попът бил най-редовния и най-добрияг му посетител.