Една ръка отвори трапа. Две позлатени ленти на ръкава. После се появи капитанска фуражка с отличителните знаци на Френската република. А след това две недоброжелателни очи, излъчващи нетолерантни идеали, и дълъг месест нос, както и руси, също много дълги бакенбарди. Устата пушеше хаванска пура. Индивидът влезе, без да се заглежда специално в моята особа. Почти бе влязъл в помещението, когато една бутилка, която носеше в джоба на куртката си, го заклещи. Излезе от това положение с рев:
— Специалист по морска сигнализация! Можете ли да ми обясните защо не отговаряте, когато ви викат? Какво се е случило на това дяволско островче? Какво бедствие го е сполетяло? Земетресение? Мислех, че това не е сеизмична зона.
От три дни не се беше бръснал и синкавата брада го загрозяваше. Сивият му шинел бе прояден от армия гризачи, сякаш не беше стъпвал на пристанище от години. Като цяло видът му навяваше представата за дезертьор от военния флот, отдал се на пиратство. Екипажът вонеше на казармена дезинфекция и на по-лоши неща. Бяха моряци от колониите, повечето азиатци или метиси. Всеки бе облечен различно, липсваше униформа според норматива и това им придаваше вид на наемници. Те никога не биха разбрали вълнението, което предизвика у мен самото им присъствие. Живеех откъснат от света повече от година; сетивата ми бяха привикнали на повторението. И изведнъж ме обграждаха десетки нови лица, кресливи гласове, забравени миризми. По собствена инициатива се впуснаха да пребъркат помещението с намерението да го плячкосат. Сред тях изпъкваше едно много младо момче, очевидно семит, с черни къдрици и железни очила. Той се въздържаше от всякаква амбиция. Не беше моряк и бе облечен по-добре от останалите. Чиновнически одежди, малко или съвсем неподходящи за морския живот. Една верижка, която потъваше в джоба на жилетката, говореше за скрит часовник. Мъжете имаха онези черти на лицето, които издълбава постоянната липса на дисциплина. Скулестото лице на евреина обаче имаше изражението на човек, чел прекалено много безсъдържателни книги. Кашляше силно.
— С кого говоря? Какъв е чинът ви? — питаше капитанът. — Ням, ранен, болен, не ме ли разбирате? Какви езици знаете? Как се казвате? Отговаряйте! Да не сте полудели? Ясно, луд е. — Спря се и взе да души въздуха. — Откъде идва тази животинска смрад? Ако рибите се потяха, щяха да миришат така, цялата къща вони.
Някои моряци се засмяха. Смееха се на мен. Бяха видели, че почти няма какво да се задигне и сега ми отделяха повече внимание. Евреинът прелистваше едни много оръфани официални документи и каза:
— Преди да отпътуваме от Европа, поисках от министерството копие от международния регистър на отвъдморските назначения. Тук фигурира някой си Каф, Батис Каф. — Повдигна очи със съмнение. — Или поне така изглежда.
— Каф? Специалист по морска сигнализация Каф? — попита капитанът.
— Предполагам, не съм сигурен — призна евреинът, намествайки очилата си. — Това е единственото име, което фигурира в официалния регистър. Но не се уточнява нито поданството, нито длъжността. Дори не се пояснява кое ведомство го е изпратило, кога и с каква точно мисия. Единствено се посочва, че е назначен на този остров. Вината е на мореплавателната корпорация, която си запазва правото да изпраща на държавната администрация списъка на експатрираните специалисти. Прави го без желание и твърде зле. Когато се върна, ще се оплача. Тази политика е във вреда на собствените им служители. Тоест на мен. Как е възможно! Всички страни си обменят данните за международните станции. Вместо това корпорацията крие имената. При това става дума за някаква нищо и никаква метеорологична обсерватория!
Но интересите на евреина и капитана бяха много различни, един краткотраен съюз. Капитанът бе практичен човек. Подробностите не го интересуваха и той настоя:
— Специалист по морска сигнализация Каф: този човек идва да замести предишния метеоролог. Но не знаем къде е той. Ако не ни дадете задоволителен отговор, ще трябва да заключим, че вие сте отговорен за неговото изчезване. Разбирате ли в какво сте обвинен? Отговорете! По дяволите, отговорете! Къщата на метеоролога се намира в съседство, това е малко островче, няма как да не знаете какво е станало с него! Да не смятате, че тези маршрути са голямата печалба от лотарията? Тръгнах от Индокитай по посока на Бордо, но Корпорацията ми нареди да се отклоня с хиляда морски мили, за да взема някакъв човек. А сега се оказва, че не го намирам. Тук, точно тук, на един остров, където има по-малко земя, отколкото на пощенска марка!