— От колко време страда от агорафобия… т.е. страхува се да излезе от къщата?
— Тя излиза от къщата.
— О?
— Да, сър. Разхожда се из двора.
— А излиза ли от двора?
— Не.
— Колко е голям дворът?
— Около двадесет и седем декара.
— Обхожда ли го от край до край? Или от ъгъл до ъгъл?
Прочистване на гърлото.
— Предпочита да не се отдалечава много от къщата. Още нещо ще питате ли, докторе?
На първоначалния ми въпрос все още не беше отговорено — той някак си успя да се измъкне от директен отговор.
— От колко време е така? Да не излиза от двора?
— От… самото начало.
— Откакто е била нападната?
— Да, да. Съвсем логично е, когато разбереш последователността на събитията. Когато господин Дикинсън я доведе вкъщи веднага след сватбата, тя бе тъкмо по средата на хирургическите операции. Ужасно я болеше, все още бе много уплашена… травматизирана от… това, което й бе сторено. По заповед на професор Монтесино тя не излизаше изобщо от стаята си. Понякога трябваше да лежи неподвижно с часове. Новата плът трябваше да се поддържа изключително гъвкава и чиста. Бяха монтирани специални въздушни филтри, за да не допускат частички, замърсяващи въздуха в стаята. Сестрите кръстосваха денонощно из къщата с инжекции, лечебни процедури, лосиони и бани, от които тя плачеше от ужасна болка. Не би могла да излезе, дори и да искаше. После дойде и бременността. Изобщо не й даваха да става, бе прикована към леглото, бинтоваха, сваляха бинтове. Четири месеца след започване на бременността господин Дикинсън… почина и тя… Не можеше да си тръгне. Това беше убежище за нея. В известен смисъл е логично, нали? Говоря за състоянието й в момента. Тя просто гравитира около убежището си. Разбирате това, нали, докторе?
— Разбирам го. Но въпросът сега е да намерим кое е убежище за Мелиса.
— Да — отвърна той. — Прав сте.
Избягваше да ме гледа в очите.
Повиках сервитьора и си поръчах още едно еспресо. Когато то пристигна заедно с още гореща вода за Дъчи, той обхвана чашата с длани, но не отпи. Докато отпивах от кафето си, той каза:
— Моля да ме извините за дързостта, докторе, но каква, според вашето компетентно мнение, е прогнозата? За Мелиса.
— Ако семейството ми помага, бих казал, добра. Тя е мотивирана и умна за нейната възраст. Но се иска време.
— Да, разбира се. Всяко хубаво нещо иска време.
Изведнъж той се наведе напред, протягайки длани с треперещи пръсти. Странна проява на емоция за такъв леден човек. За миг помислих, че ще ме сграбчи за ръцете. Но той рязко се спря, като че ли се бе опарил в нещо.
— Моля ви, помогнете й, докторе. Ще ви съдействам с всичко, което мога.
Ръцете му още висяха във въздуха. Той го забеляза и също така рязко ги прибра.
— Вие сте много предан на това семейство — забелязах.
Той се дръпна назад и погледна встрани, сякаш бях изкарал на показ някакъв негов порок.
— Докато идва при мен, ще я лекувам, господин Дъчи. Това, с което вие можете да ми помогнете, е да ми разкажете всичко, което трябва да знам.
— Да, разбира се. Има ли още нещо?
— Маклоски. Какво знае за него тя?
— Нищо.
— Спомена името му.
— Той за нея е само едно име. Децата често чуват някои неща.
— Да, така е. Чула е доста неща. Знае, че той е нападнал майка й с киселина, защото не я харесва. Какво още сте й казвали за него?
— Нищо. Честно. Както казах, децата често подслушват, но той не е тема за разговори в къщата.
— Господин Дъчи, ако трябва да сме точни, децата често пъти сами си измислят факти. Най-добре би било Мелиса да разбере какво точно се е случило на майка й.
Кокалчетата на пръстите му, стискащи чашата, побеляха.
— Какво предлагате, сър?
— Някой да седне и да разговаря с Мелиса. Да й обясни защо Маклоски е нападнал госпожа Дикинсън.
Той подозрително се отпусна.
— Да й обясни защо. Да, да, мисля, че ви разбирам. Само че има един проблем.
— Какъв?
— Никой не знае защо. Копелето не каза нищо и сега никой не знае. Ако ме извините, докторе, наистина трябва да тръгвам.
5.
В понеделник Мелиса беше в страхотно настроение, услужлива, учтива, не капризничеше и изобщо нямаше и следа от бойкото й поведение от миналия сеанс. Обаче бе сдържана и с по-малко желание за разговор. Попита дали вместо това може да рисува.