— Какви ги дрънкаш? С каква цел?
— Знаеш отлично.
— Ако пак ми извиваш ръцете за изнасилвача на сестра ти, ще се наложи да ти откажа, Хари. Съжалявам. Нали си спомняш, че прекратиха делото.
— Спомням си, шефе. Спомням си какво пишеше в мотивировката: сестра ми страдала от синдрома на Даун и не било изключено да си е измислила престъплението, за да си намери оправдание как е забременяла при случаен секс. И без да ми припомняш, помня всичко в подробности.
— Нямаше никакви веществени…
— Възнамерявала е да го скрие. За бога, докато бях в апартамента ѝ в Согн, съвсем случайно в коша за пране в банята забелязах неин сутиен, подгизнал от кръв. Едва я накарах да ми покаже гърдите си. Беше ѝ порязал зърното. Кървяла е повече от седмица. Сьос си мисли, че всички са като нея, и когато някакъв костюмар я почерпил с обяд и я поканил да гледат филм в хотелската му стая, тя останала очарована от добрината му. Дори да помнеше номера на стаята, разбрах твърде късно: стаята вече е била чистена и мита поне двайсет пъти, а чаршафите — многократно подменени. В такива случаи не се откриват почти никакви веществени следи.
— Никоя от камериерките не помни да е сменяла окървавени чаршафи…
— Работил съм в хотел, Мьолер. Няма да повярваш колко окървавени чаршафа минават през ръцете на персонала в рамките на две-три седмици. Оставаш с впечатлението, че хората кървят под път и над път.
Мьолер поклати енергично глава.
— Съжалявам, Хари. Дадох ти възможност да докажеш тезата си.
— Не беше достатъчно, шефе. Не беше достатъчно.
— На теб и десет години няма да ти стигнат. Но все някъде човек трябва да тегли чертата. С наличните ресурси…
— Развържи ми ръцете. Искам само един месец.
Мьолер вдигна неочаквано глава и примижа с едното си око. Хари разбра, че е разкрит.
— Шмекер такъв! През цялото време си искал да поемеш задачата, нали? Но първо гледаше да ми измъкнеш нещо в замяна, а?
Хари издаде напред долната си устна и поклати глава. Мьолер се загледа през прозореца. После въздъхна.
— Добре, Хари. Ще видя какво мога да издействам. Но оплескаш ли нещата, ще се наложи да взема решение, което — знам — немалко колеги от управлението смятат за доста закъсняло. Досещаш се какво намеквам, нали?
— Ще ме изриташ като мръсно псе, разбрах. Какво се иска от мен?
— Дано летният ти костюм е минал наскоро през химическо и дано помниш къде държиш международния си паспорт. Защото самолетът ти излита след дванайсет часа и заминаваш надалече.
— Колкото по-далече, толкова по-добре, шефе.
Хари седеше на един стол до вратата в тесния апартамент, отпуснат по социални показатели. Сестра му, сгушена до прозореца, гледаше снежните парцали под светлия конус от улична лампа. Подсмръкна няколко пъти. Понеже се бе обърнала с гръб към него, Хари не можеше да прецени дали е от наскоро лепнатата настинка, или от мъка заради предстоящото сбогуване. Сьос живееше тук от две години и се справяше прилично. Веднага след изнасилването и аборта Хари си взе малко дрехи и несесер с тоалетни принадлежности и се нанесе при нея, но само няколко дни по-късно тя го помоли да си върви. Била голямо момиче.
— Ще се прибера съвсем скоро, Сьос.
— Кога?
Намираше се толкова близо до прозореца, че от дъха ѝ при всяка нейна дума по стъклото разцъфваше роза от влага.
Хари се приближи зад нея и сложи ръка на гърба ѝ. Лекото потреперване предвещаваше скорошен плач.
— Като хвана лошите, веднага се прибирам.
— Да не преследваш…
— Не, не преследвам него. Него ще го заловя по-нататък. Днес чу ли се с татко?
Тя поклати глава. Хари въздъхна.
— Щом той не ти звъни, потърси го ти. Ще го направиш ли заради мен, Сьос?
— Той, татко, все мълчи — прошепна Сьос.
— Мъчно му е, че мама си отиде.
— Но оттогава минаха години.
— Затова е време да го накараме да проговори, Сьос. Няма да стане без твоя помощ. Ще му се обадиш ли?
Тя се обърна безмълвно, сключи ръце на тила му и зарови глава в ямката на ключицата му.
Хари я погали по косата и усети влага по яката на ризата си.
Хари си стегна куфара и се обади на Ауне да му съобщи за командировката си в Банкок. Ауне не каза нищо по въпроса, пък и Хари не беше съвсем наясно защо го бе потърсил. Навярно защото е приятно да се чуеш с човек, за когото се предполага, че ще забележи отсъствието ти. Липсата му би усетил евентуално и персоналът в „Скрьодер“, но на тях Хари не изпитваше желание да се обажда.
— Непременно си вземи ампулите витамин „Б“, които ти изписах — поръча Ауне.