— Опитвам се да създам архив на живота си — поясни Борк. — Да открия какво се е случило и защо — посочи едната купчина. — Това са документите от развода. Взирам се в тях и се мъча да си спомня.
Влезе момиче с поднос. Хари вкуси налятото кафе и я погледна въпросително — беше ледено.
— Женен ли си, Хуле? — попита Борк.
Хари поклати глава.
— Хубаво. Не ти и трябва. Жената рано или късно все ще се опита да ти намери цаката. Моята ме разори, а сега порасналият ми син се пробва да повтори майчиния си пример. Недоумявам какво толкова съм им сторил.
— Ти как се озова тук? — поинтересува се Хари и отпи нова глътка. Странно, но кафето взе, че му се услади.
— От „Телеверке“ ме изпратиха по работа. Разширяваха мобилната мрежа на тайландски телеком. След третата командировка не се върнах в Норвегия.
— И оттогава изобщо ли не си се прибирал?
— Бях се развел и тук имах всичко необходимо. Известно време си мислех, че ще ме хване носталгия по норвежкото лято, по фиордите, по планините и сещаш се, по всичко родно — той кимна към портретите на стената, все едно те допълваха отговора му. — Два пъти пътувах до Норвегия и се върнах, преди да съм изкарал там и седмица. Повече не издържах. Стъпех ли на норвежка земя, ме обземаше копнеж да се прибера в Тайланд. Вече знам, че моят дом е тук.
— С какво се заминаваш?
— Консултант съм по телекомуникационни въпроси. Скоро ми предстои да се пенсионирам. Приемам поръчки от дъжд на вятър; гледам да не се претоварвам. Опитвам се да изчисля колко живот ми остава и колко пари ще ми трябват за това време. И пукната пара няма да оставя на онези лешояди.
Засмя се и размаха ръка към бракоразводните книжа, все едно разгонваше неприятна миризма.
— А Уве Клипра? Той защо е още тук?
— Клипра ли? Сигурно и той ще ти каже горе-долу същото като мен. Нито аз, нито той имаме причини да се връщаме в Норвегия.
— Клипра дори има основателни причини да не се връща.
— Схващам накъде биеш. Всички тези приказки са от начало до край инсинуации. Ако Уве е замесен в нещо подобно, никога нямаше да се занимавам с него.
— Сигурен ли си, че не е?
— Двама-трима норвежци наистина дойдоха в Патая, водени от порочни подбуди — от очите на Борк засвяткаха искри. — Както ти е известно, тук, в норвежката общност в града, аз съм един вид старейшина и се чувствам до известна степен отговорен за действията на сънародниците ни. Повечето от тях са свестни хора и заедно направихме, каквото е редно. Тези проклетници, педофилите, сринаха имиджа на Патая толкова брутално, че на въпроса къде живеят в Тайланд, мнозина нашенци вече казват Наклуа или Йомтиен, макар да живеят в Патая.
— Какво по-точно разбираш под „каквото е редно“?
— Двама от перверзниците се прибраха в Норвегия, а единият дори не стигна дотам.
— Да не е паднал от прозорец? — подхвърли Хари.
— Не сме прибягвали чак до такива мерки. Но сигурно за пръв път тукашната полиция е получила анонимен телефонен сигнал на тайски с нурлански акцент.
Хари се усмихна.
— Синът ти? — Той погледна въпросително снимката върху скрина.
Леко изненадан, Борк все пак кимна.
— Симпатяга е.
— Беше някога — усмихна се печално Борк и повтори: — Беше.
Хари си погледна часовника. Пътуването от Банкок му бе отнело близо три часа. Шофира съвсем бавно, докато се почувства по-уверен, а го постигна чак към края. Може пък да успее да се прибере към два и нещо. Издърпа три снимки от папката и ги подреди върху масата. Льокен ги беше увеличил до размери двайсет и четири на трийсет сантиметра, за да произведат пълен шоков ефект.
— Уве Клипра, предполагаме, има къща близо до Банкок. Ще ни помогнеш ли?
Четирийсет и четвърта глава
По телефона Сьос звучеше радостно. Запознала се с някакво момче, Андерш. Нанесъл се в нейния коридор в общежитието в Согн и бил с една година по-малък от нея.
— Носи и очила. Ама не ми пречи, защото е голям умник.
Хари се позасмя и си нарисува образа на новия Айнщайн на Сьос.
— Голям хахо е. Очаква да ни разрешат да си родим деца. Представи си само.
Хари си го представи и си даде сметка колко тегави разговори му предстоят. В момента обаче се радваше, че Сьос е доволна.
— Защо си тъжен? — Въпросът беше изречен при вдишване, като естествено продължение на новината за гостуването на баща им при нея.
— Тъжен ли ти се струвам? — попита Хари с ясното съзнание за умението на сестра му да диагностицира душевното му състояние много по-точно от самия него.