— Какво не е знаела, госпожо Молнес?
— Че съм болна! — извика тя и зарови лице в шепите си.
— Болна ли?
— Защо според вас се наливам така? Тялото ми е проядено отвътре, вече е само гнила материя от мъртви клетки.
Хари мълчеше.
— Имах намерение да ѝ кажа — прошепна между пръстите си тя. — Лекарите ми дадоха шест месеца. Но все чаках подходящ ден. — Гласът ѝ едва се чуваше. — А такъв така и не се появи.
Хари стана. Не го свърташе да седи повече. Отиде до големия прозорец към градината. Избягваше да поглежда към семейните снимки по стената, защото знаеше чии очи ще срещне. Луната се отразяваше в плувния басейн.
— Обаждали ли са се пак мъжете, на които съпругът ви е дължал пари?
Тя сне ръце от лицето си. Очите ѝ бяха подути и зачервени от плач.
— Обадиха се, но Йенс беше тук и той говори с тях. Повече не са звънили.
— Йенс се грижи добре за вас, нали?
Хари се учуди защо ѝ задава точно този въпрос. Вероятно в нескопосан опит да я утеши, да ѝ припомни, че все още си има някого.
Тя кимна безмълвно.
— Разбрах, че ще се жените?
— Нещо против ли имате?
— Не. — Хари се обърна към нея. — Откъде-накъде?
— Рюна… — Хилде не успя да продължи. Сълзите се затъркаляха по бузите ѝ.
— Не съм преживявала много любов в живота си, Хуле. Толкова много ли искам — няколко месеца щастие, преди всичко да свърши? Защо просто не ми го позволи?
Хари видя как в басейна плува венчелистче и се сети за товарните кораби от Малайзия.
— Обичате ли го, госпожо Молнес?
В последвалото мълчание Хари се ослуша за тръбни звуци.
— Дали го обичам? Какво значение има? Успявам да си внуша, че го обичам. Бих обикнала всекиго, стига той да ме обича. Разбирате ли?
Хари погледна барчето. Дотам имаше само три крачки. Три крачки, две кубчета лед и чаша. Затвори очи и чу как кубчетата подрънкват и танцуват в чашата, чу как бутилката гъргори, когато налива от кехлибарената течност, и накрая съскането на содата, която се смесва с алкохола.
Четирийсет и пета глава
В седем сутринта Хари се върна на местопрестъплението. В пет се примири, че няма да успее да заспи, облече се и се качи в колата под наем, оставена в гаража. На самото местопрестъпление не завари никого. Групата за оглед беше прекъснала работа за през нощта и се очакваше да поднови работа най-рано след час. Той разкъса оранжевата заградителна лента и влезе.
На дневна светлина обстановката изглеждаше съвсем различно — безметежна и спретната. Само кръвта и тебеширените очертания на двете тела върху грубия дървен под свидетелстваха, че снощи е бил в същата стая.
Не откриха писмо. Въпреки това никой не се усъмни какво се е случило. Въпросът по-скоро беше защо Уве Клипра е застрелял Рюна, а после и себе си. Дали беше разбрал, че играта е изгубена? В такъв случай защо просто не я бе пуснал да си върви? А може би не е планирал да я застреля. Вероятно е натиснал спусъка, защото тя се е опитала да избяга или защото с някаква реплика го е извадила от релси. Убива нея, после гръмва и себе си. Хари се почеса по главата.
Загледа се в очертанията на нейното тяло и във все още неизмитата кръв. Беше я застрелял във врата с пистолет. Откриха го. „Дан Уесън“. Куршумът бе преминал през тялото ѝ, пробил сънната артерия и оттам мощна струя кръв беше изригнала чак до мивката, преди сърцето да спре. Според съдебния лекар Рюна бе изгубила съзнание веднага, защото притокът на кислород към мозъка секнал, а след три-четири удара на сърцето е издъхнала. Съдейки по дупката в прозореца от излезлия куршум, определиха къде се е намирал Клипра в момента на стрелбата. Хари застана в очертанията на тялото му. Ъгълът съвпадаше.
Наведе поглед към пода.
Съсирена кръв очертаваше с черен ореол мястото, където бе лежала главата му. Нищо повече. Беше стрелял, налапал дулото в устата си. Хари видя, че групата за оглед е отбелязала с тебешир мястото, където куршумът се е забил в двойната бамбукова стена. Представи си как Клипра ляга на пода, извърта глава и преди да натисне спусъка, поглежда момичето, вероятно чудейки се къде е.
Излезе навън и откри дупката в стената. Надникна и видя картината на отсрещната стена. Натюрморт. Странно. Очакваше да види очертанията от тялото на Клипра. Продължи към мястото, където снощи дебнеха с Лиз. Набиваше крак, за да избегне евентуална среща с влечуги, и спря до къщичката за духове. Вътре царствено седеше малка усмихната фигурка на Буда с шкембе. Имаше няколко увехнали цветя във ваза, четири цигари с филтър и две-три догорели свещи. Бяла дупчица в керамиката показваше къде се е забил куршумът. Хари извади джобното си ножче и изчегърта деформираното оловно топче. Пак погледна към къщата. Куршумът се бе движил хоризонтално. Следователно Клипра бе стрелял изправен. Откъде-накъде на Хари му хрумна, че е стрелял лежешком?