— Интересно, инспекторе — усмихна се снизходително лекарят. — Но за жалост това са чисти измишльотини.
— Тогава как ще обясните това?
Хари подаде на патоанатома снимка от местопрестъплението. На нея Клипра и Рюна лежаха на пода. Мъжът дълго гледа телата, после си сложи очилата и продължи да се взира.
— Да обясня кое?
— Погледнете — посочи Хари. — Косата ѝ е разпиляна върху ръката му.
Лекарят премига, все едно в окото му беше влязла прашинка и му пречеше да схване думите на Хари.
Хари прогони досадна муха.
— Нали знаете, че подсъзнанието автоматично си вади заключения?
Лекарят сви рамене.
— Без да си давам сметка, подсъзнателно съм стигнал до извода, че Клипра е лежал, когато се е застрелял, защото това е единственият начин ръката му да попадне под косата ѝ. Разбирате ли? Ъгълът, под който куршумът е влязъл в тялото му обаче, показва, че е стоял изправен. Как е възможно, при положение че е стрелял прав, косата на момичето да падне върху ръката му, а не неговата ръка да я затисне отгоре?
Лекарят сне очилата си и възобнови усърдното почистване.
— Ами, например, тя да е застреляла и двамата — сви рамене той, но Хари вече си беше тръгнал.
Хари си свали слънчевите очила и примижа към вътрешността на сумрачния ресторант. Във въздуха се размаха ръка и той се отправи към една маса под палмово дърво. Сноп слънчева светлина проблесна в металните рамки на очилата, когато мъжът стана.
— Явно си получил съобщението — под мишниците на Дагфин Турхюс се очертаваха големи тъмни кръгове. Върху облегалката на стола му висеше метнато сако.
— Старши инспектор Кръмли ми предаде, че си се обаждал. Какво те води насам? — Хари пое протегнатата десница.
— Административни дела в посолството. Пристигнах тази сутрин. Ще внесем ред в документацията и предстои да назначим нов посланик.
— Тоние Виг?
— Бъдещето ще покаже — усмихна се леко Турхюс. — Роля играят множество фактори. Какво ще ми препоръчаш?
До масата им вече се бе изправил сервитьор. Хари вдигна въпросителен поглед.
— Змиорка — посъветва ги тайландецът. — Виетнамски специалитет. С виетнамско розе и…
— Не, благодаря — спря го Хари, надникна в менюто и посочи супата с кокосово мляко. — С минерална вода.
Турхюс сви рамене и поръча същото.
— Честито. — Той зачопли зъбите си с клечка. — Кога тръгваш?
— Рано е да говорим за тръгване. Остават още няколко въпросителни около случая.
— Какви въпросителни? — Турхюс извади клечката от устата си. — Довери се на тукашните ти колеги да довършат формалностите, Хуле. Събирай си багажа и се прибирай.
— Не е толкова просто.
В суровите сини чиновнически очи проблесна пламък.
— Всичко приключи, нали разбираш? Случаят вече гръмна в медиите. Вчера на цялата първа страница на водещите вестници излезе, че Клипра е убил посланика и дъщеря му. Но все ще оцелеем, Хуле. Вестниците се позовават на полицейския началник в Банкок, който твърди, че разследващите не съзират мотив и вероятно става дума за човек, страдащ от психическо заболяване. Съвсем просто и същевременно напълно непонятно. По-важно е обаче хората да се хванат. А те повярваха на официалната версия.
— Значи, скандалът е факт?
— И да, и не. Успяхме да потулим, че става дума за мотел. Основният ни приоритет беше да не допуснем министър-председателят да бъде дискредитиран. Сега изникна нов проблем. Вестниците започнаха да се обаждат и да питат защо не сме оповестили по-рано, че посланикът не е починал от естествена смърт.
— Какво им отговаряш?
— Ами какво… Заради езикови недоразумения с тайландската полиция. В началото са ни изпратили непълни сведения. Баламосвам ги с подобни нелепици.
— И успяваш ли?
— Номерът не минава съвсем, но поне не могат да ни обвинят в подаване на невярна информация. Посланикът е бил открит мъртъв в хотел. Така гласи комюникето, а това не е лъжа. Как каза, си открил дъщерята и Клипра, Хуле?
— Изобщо не съм подхващал този въпрос. — Хари си пое дъх два пъти. — Виж, Турхюс, в дома на Клипра намерих няколко списания с детска порнография, по които съдя, че е бил педофил. За това полицейските доклади обаче мълчат.
— Значи, още една изненада? Е — гласът му не издаде нито с нотка, че лъже, — така или иначе, командировката ти приключи. Мьолер те иска обратно максимално скоро.
Сервираха им димяща супа от кокосово мляко. Турхюс надникна недоверчиво в купата си. Очилата му се запотиха.
— Журналистите ще ти направят хубава снимка, когато те посрещнат на „Форнебу“ — ехидно подхвърли той.
— Първо опитай червените парченца — препоръча му Хари.