Четирийсет и седма глава
Супауади — по думите на Лиз — можел да се похвали с най-много разкрити убийства в кариерата си. Най-важните му инструменти били микроскоп, няколко стъклени колби и лакмусова хартия. Сега мъжът се усмихваше като слънце пред Хари.
— Правилно предполагаш, Хари. Парченцата мазилка, които ни даде за анализ, съдържат същия оцветител като варта върху отвертката от багажника на посланическата кола.
Вместо да отговаря само с „да“ или „не“, Супауади придружаваше утвърдителния си или отрицателен отговор със съобщително изречение, в което повтаряше въпроса. Искаше да избегне всякакви недоразумения, защото беше човек с широки езикови познания и знаеше, че на английски по една или друга причина се използва двойно отрицание. Ако, да речем, чужденец обърка автобуса в Тайланд, налегнат го съмнения и попита някой пътник „Този автобусът не отива ли до Хуалампонг?“, местният ще отговори „да“, в смисъл „да, съждението ви е съвсем правилно, този автобус не ходи до Хуалампонг“. Фаранги, поназнайващи тайски, са наясно с тази особеност на езика, но опасността от недоразумение остава, защото се случва тайландци, владеещи английски на добро ниво, да отговорят „не“ от желание да бъдат разбрани правилно. От опит Супауади се беше убедил, че повечето фаранги не схващат всички тези „капани“ в езиковата комуникация, и затова гледаше да се изразява максимално еднозначно.
— И второто ти предположение е вярно, Хали. Торбичката на прахосмукачката във вилата на Клипра наистина съдържаше много интересни неща: например, нишки от покривалото в багажника на посланическата кола, влакна от костюма на посланика и от якето на Клипра.
Хари записваше с нарастващ ентусиазъм.
— А двете видеокасети? Изпрати ли ги в Сидни?
Супауади се усмихна още по-широко — ако това изобщо беше възможно — защото явно се гордееше много с постигнатото по този въпрос.
— Живеем в двайсети век, инспекторе. Видеокасетите вече не ги изпращаме по пощата. В нашия случай щяха да стигнат чак след четири дни. Презаписахме ги на DAT касети, прехвърлихме записите на компютъра и ги изпратихме по електронен път на твоя експерт по звуците.
— Виж ти! Ама това възможно ли е? — Хари зададе въпроса и от смайване, и за да изчетка Супауади. Компютърните маниаци винаги го караха да се чувства стар. — Какво каза Хесус Маргес?
— От началото бях много скептичен. Невъзможно е да разбереш откъде се обажда човек, записал гласа си на телефонен секретар, казах му. Твоят приятел обаче ме убеди в противното. Обясни ми подробно за честотни диапазони и херцове, изобщо беше много информативно. Ти знаеш ли, например, че за микросекунда ухото разграничава един милион различни звуци? С този човек можем…
— Какво е заключението му?
— На двата аудиозаписа се чуват два различни гласа, но помещението е едно и също.
Сърцето на Хари се разблъска.
— Какво излезе за месото във фризера? Свинско ли се оказа?
— Точно така, Хали. Месото във фризера се оказа свинско.
Супауади му смигна и се изкикоти въздоволно: явно това не беше всичко.
— И?
— Кръвта обаче не е само свинска. Част от нея е човешка.
— Можеш ли да установиш чия е?
— Докато получа окончателния резултат от ДНК изследването, ще минат няколко дни. Дотогава заключението важи с деветдесетпроцентова сигурност.
Ако Супауади имаше подръка тромпет, щеше да изсвири тържествен туш — беше сигурен Хари.
— Кръвта е на нашия приятел, най Клипра.
След известно прехвърляне най-сетне свързаха Хари с кабинета на Йенс.
— Как върви, Йенс?
— Бива.
— Сигурен ли си?
— Какво имаш предвид?
— Ами звучиш ми… — Хари се затрудни да намери точната дума. — … малко минорно.
— Може… Едва ли… Сложно е. Тя изгуби цялото си семейство и аз… — Гласът се прекърши.
— И ти — какво?
— Зарежи.
— Хайде де, Йенс.
— Работата е там, че дори да съм имал резерви към този брак, вече няма начин да се отметна.
— Защо?
— За бога, само аз ѝ останах, Хари. Знам, редно е да мисля за нея и за всичко, което тя преживя, но мисля за себе си и в какво съм на път да се впусна. Сигурно съм лош човек, обаче съм изплашен до смърт, разбираш ли?
— Горе-долу.
— Дявол да го вземе. Ако ставаше дума за пари, щях някак да се оправя. По финансовата част съм специалист. Но сега става дума за…
— За чувства? — помогна му Хари.
— Точно така. Пълен кошмар — засмя се горчиво Йенс. — И все пак съм решил веднъж в живота си да постъпя като алтруист. Искам да присъстваш и да ми сриташ задника, ако забележиш и най-слабия признак на колебание. Хилде има нужда нещо да отвлече вниманието ѝ от тежката загуба и насрочихме сватбата. Четвърти април. В Банкок тогава е Великден. Как ти се струва? Тя започна да гледа малко по-ведро на живота. Почти е решила да спре пиенето. Ще ти изпратя самолетния билет по пощата, Хари. Не забравяй, че разчитам на теб. Само посмей да ме подведеш.