Выбрать главу

— Щом аз съм най-добрият ти кандидат за кум, направо не ми се мисли какъв социален живот водиш, Йенс.

— Всичките ми познати са ме прецаквали поне веднъж. Как да повериш на такъв човек толкова важна задача?

— Добре — засмя се Хари. — Дай ми още няколко дни за размисъл. Обаждам се да те помоля за услуга. Опитвам се да открия нещо за един от собствениците на „Пуридел“: дружество на име „Елем Лимитид“. Във фирмения регистър откривам само номер на пощенска кутия в Банкок и потвърждение, че акционерите са внесли надлежно уставния капитал.

— Това дружество не съм го чувал. Сигурно сравнително отскоро е съсобственик на „Пуридел“. Ще поразпитам тук-там и ще ти се обадя.

— Недей. Строго конфиденциално е. В течение сме само аз, Лиз и Льокен. Не споменавай за това пред никого. Дори колегите ни в полицията са в неведение. Тримата ще се срещнем довечера да обсъдим положението. Ще е супер, ако дотогава откриеш нещо. Аз ще те потърся, става ли?

— Да, разбира се. Работата май е сериозна. А аз си мислех, че случаят е приключен.

— Ще приключи довечера.

Бургията виеше оглушително.

— Вие ли сте Джордж Уолтърс? — извика Хари в ухото на мъж с жълта защитна каска, насочен към него от другите работници от бригадата.

— Да. А вие кой сте?

На десет метра под тях автомобилите едва помръдваха. Очертаваше се поредното следобедно задръстване.

— Инспектор Хуле от норвежката полиция.

Уолтърс сви на руло някакъв чертеж и го подаде на свой колега.

— А, да. Заради Клипра ли…?

Направи знак на мъжа с къртача да прекъсне работа за малко и когато воят стихна, тишината — доколкото в Банкок може да се говори за тишина — покри тъпанчетата като филтър.

— Марка „Вакер“. Модел LHV5.

— Впечатляващо. Разбирате ли от дрелки?

— Няколко години съм работил през лятото по строежи. С въпросната яко си раздрусах бъбреците.

Уолтърс кимна. Имаше опърлени от слънцето бели вежди и изморен вид. Бръчките набраздяваха дълбоко лицето му, макар да нямаше повече от четирийсет. Хари посочи бетонния път, опънат като римски акведукт през каменната пустиня от къщи и небостъргачи.

— Това значи е BERTS, спасението на Банкок?

— Да. — Уолтър се загледа в същата посока. — В момента стоите върху него.

Набожното благоговение в гласа му плюс присъствието му на терен, а не в офиса, подсказваше на Хари, че шефът на „Пуридел“ вероятно предпочита инженерното изкуство пред счетоводството. Струваше му се по-вълнуващо да наблюдава как напредва проектът, вместо да се задълбочава в мерките за погасяване на задълженията на фирмата.

— Прилича на Китайската стена — подхвърли Хари.

— Замисълът е да свързва хората, не да ги разделя.

— Дойдох да поразпитам за Клипра и за проекта. И за „Пуридел“.

— Пълна трагедия — отвърна Уолтърс, без да уточнява кое има предвид.

— Познавахте ли Клипра?

— Силно казано. Разговаряли сме на заседания на управителния съвет. Два-три пъти ми е звънил по телефона. — Уолтър си сложи слънчеви очила. — Нищо повече.

— Звънил ви е? „Пуридел“ не е ли доста голяма компания?

— С над осемстотин служители.

— И почти не сте поддържали контакт със собственика на фирмата, на която сте управител?

— Добре дошли в света на бизнеса. — Уолтър плъзна поглед по пътя, все едно въпросите на полицая изобщо не го засягаха.

— Клипра е инвестирал много пари в „Пуридел“. Да не казвате, че му е било безразлично какво ще стане с тях?

— Просто явно не е имал възражения как се ръководи компанията.

— Известна ли ви е фирма на име „Елем Лимитид“?

— Забелязах появата ѝ в списъка с акционерите, но в последно време са ни налегнали други грижи.

— Като например как да изплатите дълга си в долари?

Уолтърс пак се обърна към Хари. В стъклата на очилата му инспекторът видя деформираното си отражение.

— Какво знаете за финансовото ни състояние, господине?

— Знам, че компанията се нужда от рефинансиране, ако искате да продължите дейността си. Понеже „Пуридел“ е отписана от борсата и вече не се търгува публично, не сте длъжни периодично да оповестявате финансовите си отчети и още известно време може да опазите в тайна проблемите си от обществото с надеждата отнякъде да се появи спасител със свеж капитал. Би било грехота да фалирате точно сега, когато ви се открива възможност да сключите договори за големи поръчки при строежа на BERTS, нали?