А лесно ли е да застреляш човек? И то много. Първия човек, когото уби, гръмна с полуавтоматична пушка в Корея. Прицели се, натисна спусъка и видя как един мъж падна. Толкова. Никакви угризения, никакви кошмари, никакви нервни сривове. Вероятно защото стана по време на война, но не му се вярваше цялото обяснение да се изчерпва с този факт. Дали беше лишен от способност да съпреживява чужда болка? Един психолог му обясни, че сексуалните му наклонности били резултат от душевни травми. Разбирай: от затаена злоба.
— Добре, слушай внимателно. — Хари седна срещу Лиз. — В деня на убийството колата на посланика пристига пред дома на Уве Клипра в седем часа, но зад волана не седи посланикът.
— Как така?
— Охранителят не си спомня човек в жълт костюм.
— Е, и?
— Виждала си въпросния костюм, Лиз. В сравнение с него бензиностанциите изглеждат направо дискретни. Допускаш ли, че е възможно някой да забрави такава дреха?
Тя поклати бавно глава.
— Шофьорът паркира в гаража и натиска звънеца пред страничния вход — продължи Хари. — Клипра отваря и се озовава пред дуло на пистолет. Посетителят влиза, затваря вратата и моли най-вежливо Клипра да отвори уста.
— Най-вежливо?
— Опитвам се да придам малко колорит на историята. Не ме прекъсвай, ако обичаш.
Лиз стисна устни и завъртя въображаемо ключе пред тях.
— Пъхва дулото в устата на Клипра, кара го да го захапе и стреля — хладнокръвно и безжалостно. Куршумът излиза от задната част на главата и се забива в стената. Убиецът избърсва кръвта и… знаеш как изглежда обстановката, когато пръснат нечий мозък.
Тя кимна и му направи знак да продължи.
— Накратко: убиецът заличава всички следи. После вади отвертка от багажника на колата и с нейна помощ изчовърква забилия се в стената куршум.
— Откъде знаеш, че е станало точно така?
— Открих мазилка по пода в коридора и дупката от куршума. От лабораторията потвърдиха идентичния състав на мазилката по пода в дома на Клипра и полепналите остатъци по отвертката в багажника на колата на посланика.
— Нататък?
— Убиецът пренася трупа на посланика в багажника и прибира отвертката на мястото ѝ.
— Чакай малко, ама той вече убил ли е посланика?
— Ще стигна и до там. Убиецът се преоблича в костюма на посланика, влиза в кабинета на Клипра, взема един от двата старинни ножа и ключовете за вилата. Там провежда и кратък телефонен разговор, който записва на магнетофон. На тръгване прибира лентата. Натъпква и тялото на Клипра в багажника и към осем отпрашва някъде.
— Малко объркващо е, Хари.
— В осем и половина се настанява в мотела на Уанг Ли.
— Тук вече прекали, Хари. Нали в показанията си Уанг Ли твърди, че убитият е именно човекът, нанесъл се в мотела.
— Уанг Ли е тръгнал към стаята с мъртвеца, предварително убеден кого ще види: регистриралия се гост. Фаранг в жълт костюм. На него всички…
— … чужденци му изглеждат еднакви. Ама че работа!
— Особено ако се крият зад слънчеви очила. Не забравяй и друго: когато са повикали Уанг Ли да идентифицира мъртвеца, от гърба на посланика е стърчал нож, а това обстоятелство е стресирало сериозно собственика на мотела и го е разконцентрирало.
— Кажи сега за ножа.
— Посланикът действително е бил убит с нож, но много преди да пристигне в мотела. Вероятно с фински нож, защото е бил натрит с еленова мас. Продават се навсякъде във Финландия.
— Но нали патоанатомът потвърди, че формата на раната съвпада с острието на старинния нож.
— Мнимото оръжие на убийството е с по-дълго и по-широко острие и не личи, че първо е нанесена рана с друг нож. Сега слушай внимателно. Убиецът пристига в мотела с два трупа в багажника и иска стая възможно най-далече от рецепцията. Целта му е да паркира колата на заден ход на метри от входа и незабелязано да пренесе Молнес вътре. Гостът не желае да го безпокоят: той ще даде знак кога е готов. В стаята сваля жълтия костюм и облича посланика в него. От бързане обаче не доизпипва една подробност. Спомняш ли първоначалното ми предположение, че посланикът е имал среща с жена, защото забелязах пристегнатия колан — с две дупки по-навътре?
— Убиецът не е обърнал внимание на протритата ивица — цъкна с език Лиз.
— Незначителен пропуск. Дребно недоглеждане, ала в съвкупност с още такива подробности ни помага да сглобим пълната картина. Просва тялото на Молнес върху леглото и внимателно вкарва древния нож във вече нанесената рана. Избърсва отпечатъците си от дръжката.