— Нещо не схващам.
— При огледа в дома на Клипра забелязах същия телефонен секретар като на Бреке. След като е застрелял Клипра, Бреке се е обадил на сестра си от неговия кабинет, извадил е лентата и я е взел със себе си. Тя показва кога е провел обаждането, но не и откъде. Изобщо не допуснахме възможността лентата да се е намирала в друг магнетофон. Има начин да докажа обаче, че от кабинета на Клипра е изчезнала ролка.
— Как?
— Към телефона на посланика имаше регистрирано повикване от Клипра рано сутринта на трети януари, спомняш ли си? То не фигурира върху нито една от лентите, открити в кабинета му.
Лиз избухна в гръмък смях.
— Пълна лудница! Този хитряга си е подсигурил желязно алиби и после само е чакал да го приберем на топло, за да покаже, че е чист като сълза!
— Въодушевление ли долавям в гласа ви, инспектор Кръмли?
— Да, от чисто професионална гледна точка. Според теб всичко ли е било планирано? От самото начало?
Хари си погледна часовника. Мозъкът му подаваше сигнал, че нещо не е наред.
— В едно съм напълно сигурен: всички действия на Бреке са предварително обмислени. Не е оставил на случайността нито една подробност.
— Откъде си толкова сигурен?
— Ами той ми го каза. — Хари долепи празната чаша до челото си. — Мразел риска; не се хващал да играе, ако не е сигурен в успеха си.
— Разсъждавал си, предполагам, и върху убийството на посланика. Как го е направил?
— Първо го е проследил до подземния паркинг, секретарката ще го потвърди. После се е качил обратно с асансьора, за това ще свидетелства момичето, което е поканил на срещал. Най-вероятно е убил посланика в паркинга. Намушкал го е с финския нож, докато Молнес се е качвал в колата, взел е ключовете му, натъпкал го е в багажника и е заключил. Качил се е в асансьора и е изчакал някой да го извика, за да има свидетел, че се е качил обратно.
— Дори е поканил момичето на среща, само и само да го запомни.
— Точно така. Ако в кабината се беше качил мъж, щеше да измисли друго, за да си осигури местенце в паметта му. После е изключил стационарния си телефон, за да симулира, че е зает с финансови анализи, слязъл е с асансьора в паркинга и е потеглил към Клипра с дипломатическата кола.
— Ако наистина е убил Молнес в гаража, камерите не са ли го записали?
— Според теб защо изчезна видеозаписът от часа на убийството? Никой не се е опитвал да натопи Бреке; лично той е взел записа от Джим Лав. Вечерта, когато го срещнахме на боксовия мач, Бреке се беше разбързал към офиса си. Но не за да разговаря с американски клиенти, както се опита да ни баламоса, а защото е имал уговорка с Джим да насложат нов запис върху касетата, на която е запечатано убийството. И да променят часа така, че да представят манипулацията като саботаж от негов зложелател.
— Защо просто не е унищожил оригиналната касета?
— Защото е перфекционист. Всеки що-годе досетлив следовател рано или късно ще забележи разминаването между записаното на касетата и изписания на екрана час и Бреке отлично си е давал сметка за това.
— И как точно ще открие несъответствието?
— При разговори със служители в сградата все някой ще се сети, че е минал покрай камерата между пет и пет и половина на трети януари. Щом въпросният човек не присъства на записа, веднага възниква съмнение дали записът не е подменен. Дъждът и мокрите следи от автомобилни гуми просто ускориха процеса.
— Значи, просто си оправдал очакванията на Бреке за твоя интелект?
— Така излиза — сви рамене Хари. — Не ми пука, нали съм жив. Джим Лав обаче даде фира. Получил си е хонорара под формата на отровен опиум.
— Защото е бил свидетел ли?
— Както казах, Бреке ненавижда риска.
— А мотивът?
Хари издуха въздуха през носа си — все едно тир изпусна въздуха от спирачките си.
— Тук е мястото пак да обсъдим „цената“ на временното разпореждане с петдесет милиона крони в продължение на шест години. Достатъчно ли е като мотив да бъде убит посланика? Не е. Но да разполагаш с толкова пари до живот, виж, това се оказва достатъчно да мотивира Бреке да убие трима души. Съгласно завещанието Рюна е щяла да наследи парите с навършване на пълнолетие, но понеже документът не урежда въпроса кой би получил сумата в случай на нейната смърт, парите са щели да отидат при най-близкия ѝ роднина в съответствие с определения от закона ред. В конкретните обстоятелства при Хилде Молнес. Завещателните разпореждания не я лишават от това право.
— А Бреке как е възнамерявал да ѝ ги отнеме?
— Съвсем лесно. На Хилде Молнес ѝ остават още само шест месеца живот. Достатъчно дълго време да се омъжи за него и същевременно достатъчно кратко, та Бреке да не разклати имиджа си на перфектния джентълмен.