Льокен беше приковал поглед във въображаема точка отпред. Йенс въздъхна.
— Е, с теб не сме познавачи на изкуството, а? Когато всичко това приключи, ще взема да купя няколко известни платна. Знае ли човек, току-виж ми разпалили интереса. Като казах приключи, според теб колко време максимум може да се отложи реплантацията? Половин час? Един? Сигурно щеше да издържи и повече, ако я бяхме сложили в лед, но за жалост нашият свърши. За твой късмет обаче се намираме само на петнайсет минути от най-близката болница.
Пое си дъх, долепи устни до ухото на Льокен и изрева:
— КЪДЕ СА ХУЛЕ И ОНАЯ КУЧКА?
Льокен подскочи и оголи зъби в измъчена усмивка.
— Извинявай — каза Йенс. — Просто ми е важно да ги пипна. Все пак само вие тримата схванахте как стоят нещата, нали?
От устните на стареца се процеди дрезгав шепот:
— Прав си…
— Какво? — Йенс се наведе към него и извади парче папая от бузата му. — Какво каза? Довърши си мисълта, бе човек!
— Прав си за папаята. Наистина вони на повръщано.
Лиз сключи пръсти върху темето си.
— Това с Джим Лав… Нещо не си представям Бреке да „готви“ сенилна киселина с опиум.
— И Бреке каза същото за Клипра — усмихна се накриво Хари. — Права си. Някой професионалист му е помогнал.
— Едва ли е пуснал обява във вестника, че търси професионален бъркач на отрови… Може случайно да се е запознал с такъв човек. Нали се подвизава из хазартните среди. Или… Кажи, Хари? Какво се сети?
— Не е ли очевидно? Помогнал му е старият ни приятел Уо. С Йенс са действали в тандем. Бреке му е възложил да монтира бръмбара в телефона ми.
— Едва ли е съвпадение човек, работил за кредиторите на Молнес, да работи и за Бреке.
— Никак не е случайно, разбира се. Хилде Молнес ми обясни, че хората, които се свързали с нея след смъртта на посланика по повод дълговете му, се съгласили без никакви възражения да водят преговорите с Бреке. Не ми се вярва да е заради респектиращия му глас, така да се каже. Когато посетихме „Тай Индо Травълърс“, господин Соренсен отрече да има неуредени парични взаимоотношения с Молнес. Вероятно е казал истината: Бреке сигурно е погасил дълга на посланика. Срещу съответна услуга, разбира се.
— Да му преотстъпят Уо.
— Именно. — Хари си погледна часовника. — По дяволите. Къде се бави този Льокен?
Лиз стана с въздишка.
— Да го наберем. Може да е заспал.
— Може. — Хари се почеса замислено по брадичката.
Льокен усети пробождане в гърдите. Не страдаше от сърдечни заболявания, но беше запознат със симптоматиката. Ако получаваше инфаркт, се надяваше да е достатъчно масивен да го убие. Така или иначе щеше да умре, защо поне да не отнеме на Бреке част от удоволствието. Макар че — кой знае? — не беше изключено Бреке изобщо да не изпитва удоволствие от действията си. Навярно и той, подобно на Льокен, възприема всичко това като работа, която трябва да се свърши. Изстрел, жертвата пада и край. Погледна Бреке. Устата му се раздвижи. Льокен с изненада установи, че не чува нищо.
— Обядвах с Уве Клипра в едно заведение и той ме помоли да хеджирам кредитния риск на „Пуридел“. Направо онемях. Поръчка за половин милиард, а той ми я възлага устно, без да я има дори на телефонен запис! Такъв шанс се случва веднъж в живота, ако изобщо се случи. — Йенс избърса устата си със салфетка. — Когато се върнах в кабинета, купих фючърси на мое име. При срив на долара щях да прехвърля отговорността за покупката на въпросните фючърси на „Пуридел“. Но при покачване на долара можех да прибера печалбата в джоба си и да отрека, че съм купил фючърсите по поръчение на Клипра. Той не можеше да докаже нищо. Познай какво се случи, Ивар. Нали нямаш нищо против да ти казвам Ивар?
Смачка салфетката и се прицели в кошчето до вратата.
— Клипра ме заплаши да отнесе случая до ръководството на „Баркли Тайланд“. Обясних му, че ако компанията реши казуса в негова полза, ще се наложи да покрият финансовите му загуби. Освен това ще изгубят най-добрия си брокер. С други думи: „Баркли Тайланд“ не можеха да си позволят да не застанат зад мен. Клипра се закани да използва връзките си в политическите среди. И — познай! Така и не успя да осъществи заканата си. Досетих се как да се отърва от него и същевременно да придобия компанията му „Пуридел“. Сега я очаква бляскаво бъдеще. Твърдя го не защото се надявам или защото се опирам на предположения, както правят жалките борсови спекуланти. Просто съм сигурен. Лично ще се погрижа „Пуридел“ да сбъдне прогнозите ми. Непременно ще се случи.
Очите му блеснаха.
— Точно толкова сигурен съм и, че Хари Хуле и плешивата ще умрат още тази вечер. Непременно ще се случи. — Погледна си часовника. — Стига толкова мелодрама. Времето лети, Ивар. Да помислим за собственото си благо, а?