— Пусни го!
Примката се поразхлаби и кислородът нахлу в дробовете му. Още, искаше още! Въздухът в стаята не достигаше. Дробовете му заплашваха да изскочат от гърдите.
— Пусни го! — Лиз се беше надигнала на колене и се прицелваше със своя „Смит и Уесън“ 650.
Хари усети как Уо се сви зад него. Пак опъна кабела, но междувременно Хари бе успял да пъхне лявата си ръка между примката и гърлото си.
— Гръмни го — едва изхриптя той.
— Пусни го веднага! — Зениците на Лиз бяха почернели от страх и гняв. Кървава струйка се стичаше от ухото по ключицата ѝ надолу в пазвата.
— Няма да ме пусне. Стреляй — задавено повтори той.
— Веднага! — извика Лиз.
— Стреляй! — изрева Хари.
— Млък! — Лиз се олюляваше.
Хари се облегна на Уо. Все едно се опря в стена. Очите на Лиз се насълзиха, главата ѝ клюмаше. Хари познаваше симптомите. Беше получила тежко мозъчно сътресение. Нямаше време за губене.
— Лиз, чуй ме!
Примката се стегна и Хари усети как кабелът разпаря кожата на ръката му.
— Зениците ти са разширени, изпадаш в шок! Чуй ме, Лиз! Стреляй, докато още можеш! Ще припаднеш всеки момент!
От устните ѝ се откъсна хрипкав смях.
— Върви по дяволите, Хари! Не мога! Не…
Кабелът потъна в месото му, все едно в масло. Той се опита да свие ръка в юмрук, но някакви нерви явно бяха прекъснати.
— Лиз! Погледни ме, Лиз!
Тя мигаше на парцали и го гледаше замаяно.
— Няма как да сбъркаш, Лиз. Пълен абсурд е да вземат такива гиганти в армията. Погледни го само тоя великан, Лиз. Виждала ли си по-голяма мишена? Няма как да не го улучиш! Само гледай да не надупчиш и мен.
Тя го гледаше с отворена уста. После свали пистолета и избухна в смях. Хари се опита да спре тръгналия напред Уо, но как се спира локомотив? Нещо избухна в лицето му и двамата се стовариха върху Лиз. По нервите му протече пронизваща болка, нова болка, пареща. Долови парфюма ѝ; тялото ѝ поддаде, когато Уо ги затисна към пода с цялата си тежест. Гърмежът отекна през отворената врата по целия коридор. После всичко утихна.
Хари дишаше. Лежеше, приклещен между Лиз и Уо, но усещаше как гърдите му се повдигат. Значи беше жив. Нещо капеше. Опита се да изпъди болезнения спомен за студените солени капки от мокрото въже по палубата в Сидни. Сега нямаше време за това. Намираше се другаде. Сега капките падаха върху челото на Лиз, върху клепачите ѝ. Пак чу смеха ѝ. Тя отвори очи: два черни прозореца с бели рамки върху червена стена. Дядо му удря с брадвата — сухи, глухи удари, тупването на дървото по утъпканата земя. Небето синее, стръкчетата трева гъделичкат ушите, прелита чайка и се изгубва от полезрението му. Спи му се, но цялото му лице гори и пламти, усеща миризмата на кожата си и на барута, набил се в порите.
Със стон се претърколи от човешкия сандвич. Лиз продължаваше да се смее с облещени очи. Не я спря.
Преобърнало Уо по гръб. Лицето му беше застинало в изненадана гримаса. Устата — полуотворена в протест срещу черната дупка в челото. Капките продължаваха да се чуват. Обърна се към стената зад тях и видя, че не е халюцинация. Мадона пак си бе сменила цвета на косата. Плитчицата на Уо се беше залепила за рамката и кралицата на попа се бе обзавела с черен пънкарски бретон, от който капеше нещо като смес от разбити белтъци и боровинков сок. Пльок, пльок, чуваше се от дебелия килим.
Лиз се заливаше от смях.
— Спретнали сте си купон, без да ме поканите? — чу се от вратата. — А аз ви имах за приятели…
Хари не се обърна. Очите му зашариха по пода в отчаяно търсене на пистолета. Сигурно се беше изтърколил под масата или зад стола, когато Уо го удари в гърба.
— Това ли търсиш, Хари?
Разбира се. Обърна се бавно и погледна право в дулото на своя „Рюгер“. Преди да каже каквото и да било, Хари видя, че Йенс ще стреля. Държеше пистолета с две ръце, вече се беше навел напред, за да поеме отката.
Пред очите му изникна образът на Валер, люлее се на стол в „Скрьодер“, мокрите му устни лъщят, на устните му играе презрителна усмивка. Ето, с такава прикрито злорада усмивка началничката на полицията ще помоли за едноминутно мълчание в памет на Хари Хуле.
— Играта свърши, Йенс — чу се да казва. — Няма да се измъкнеш.
— Играта свърши? Кой говори така в реалния живот? — Йенс въздъхна и поклати глава. — Прекалил си с клишираните кримки, Хари.
Пръстът му се уви около спусъка.
— Но, какво пък. Всъщност си прав. Играта свърши. Вие дори внесохте още подобрения в плана ми. Изпълнител на мокри поръчки и двама полицаи, загинали в престрелка. Какво да му разследваш на такова местопрестъпление?
Йенс присви едното си око — напълно излишно при прицелване от три метра. „Нулев риск“, помисли си Хари, затвори очи и инстинктивно си пое дъх в очакване на куршума.