Салатата със зелена папая „сом-там“ не беше толкова гадна на вкус, колкото се опасяваше Хари. Всъщност се оказа дори вкусна. И люта.
Кръмли шумно изсърба пяната от бирата си. Хари огледа другите посетители, но никой не обръщаше внимание на трапезните ѝ обноски — вероятно защото я заглушаваше струнен оркестър, изпълняващ полка на подиума в дъното на ресторанта. Музиката на свой ред се губеше в грохота от уличното движение. Хари реши да изпие две бири и точка. На път към квартирата ще си купи стек.
— А орнаментите по ножа? Какво извлече от тях?
— Нхо допуска, че ножът е от север, от планинските племена в провинция Чианг Рай или от околностите. По ножа има характерна за тази област инкрустация с цветни парченца стъкло. Нхо не е сигурен, но при всички случаи такъв нож не може да се купи от тукашните магазини. Затова утре ще го изпратим на професор изкуствовед към музея „Бенчамабопит“. Той е най-голямото светило, що се отнася до старинни ножове.
Лиз махна, сервитьорът се приближи и им наля още димяща супа от кокосово мляко.
— Внимавай с малките бели парченца. И с червените — направо ще те изгорят — посочи с лъжицата Лиз. — Впрочем и зелените си ги бива.
Хари се взираше недоверчиво в разноцветните ивички, които плуваха в купата му.
— Тук има ли нещо, което мога да ям?
— Корените от галангал стават.
— Изградили ли сте някакви версии? — високо попита той, за да надвика сърбането ѝ.
— За убиеца ли? Много ясно. И то няколко. Версия номер едно: била е проститутката. Номер две: бил е съдържателят на мотела. Три: действали са в комбина. Засега аз подкрепям последната версия.
— И с какъв мотив са действали?
— Кражба.
— В портфейла на Молнес са открити петстотин бата.
— Ако още на рецепцията си е разтворил портфейла и нашият приятел Уанг Ли е видял пачката вътре — а това е доста вероятно — изкушението вероятно е станало твърде голямо. Откъде да знае, че мъжът е дипломат и ще се вдигне толкова голям шум?
— И как са действали?
Кръмли вдигна вилицата нагоре и се наведе ентусиазирано напред.
— Изчакват посланикът да влезе в стаята. После чукат и когато се обръща гърбом, го намушкват. Молнес пада по лице върху леглото, опоскват му портфейла, но оставят петстотин бата, за да не прилича на обир. Изчакват три часа и звънят в полицията. Уанг сигурно има някой и друг приятел в системата, който да се погрижи случаят да бъде потулен. Няма мотив, няма заподозрени, кой не иска да замете под килима случай със замесена проститутка. Приключват го и започват следващия.
Изведнъж очите на Хари изпъкнаха от орбитите. Той мигом грабна халбата с бира и я надигна.
— От червените ли улучи? — усмихна се Кръмли.
Хари си пое дъх.
— Теорията ти си я бива, старши инспекторе, но според мен грешиш — изрече задавено той.
— И защо? — смръщи чело тя.
— Най-напред да уточним единодушни ли сме, че е невъзможно проститутката да е извършила убийството без съучастието на Уанг?
— Да видим… — размисли се Кръмли. — Уанг не е замесен. Това е само предположение. Тогава би следвало да казва истината. Значи, проститутката е убила Молнес не по-рано от единайсет и половина — тогава е влязла в стаята му. Патоанатомът обаче установи, че посланикът е издъхнал не по-късно от десет. Съгласна съм, Хуле. Проститутката не е действала соло.
Двойката на съседната маса започна упорито да зяпа Кръмли.
— Дотук добре. Нататък. Ти тръгваш от презумпцията, че към момента на убийството Уанг не е знаел що за човек е Молнес. Иначе не би му посегнал, защото смъртта на посланик ще предизвика по-голяма олелия от смъртта на обикновен турист. Нали така разсъждаваш?
— Да…
— Съдържателят обаче си води таен дневник с имената на посетителите, вероятно бъкан с имена на политици и служители от държавната администрация. Отбелязва датата и часа на всяко посещение, за да разполага със средство за изнудване, ако някой тръгне да застрашава бизнеса му. Пристигне ли непознат гост, Уанг няма как да му поиска лична карта, за да узнае името и евентуално професията му. Затова излиза навън уж да се увери дали в колата няма спътник — тогава цената за услугата се покачва. Схващаш ли? И така се ориентира с какъв човек си има работа.
— Нещо ти изгубих мисълта.
— Записва номера на автомобила и после проверява в националния регистър. Щом е видял сините табели на мерцедеса на Молнес, веднага е разбрал, че гостът е дипломат.
Кръмли го гледаше замислено. После рязко се извърна към съседната маса с широко ококорени очи. Двойката подскочи на столовете и веднага се престори на много ангажирана с вечерята.
Кръмли се почеса по прасеца с вилицата.