Мъжът ги изгледа недоволно, когато слязоха на петия етаж.
— Това е работното ти място — посочи Кръмли.
— Ама там седи човек — възрази Хари.
— Не там, а там.
— Там ли?
Столът му беше сбутан по протежение на продълговата маса, където хората седяха наблъскани един до друг. Върху масата пред стола имаше място само колкото за бележник и телефон.
— Ще се постарая да уредя нещо друго, ако престоят ти се проточи.
— Опазил бог — промърмори Хари.
Старши инспекторката събра на сутрешна оперативка екипа си. По-конкретно: Нхо и Сунторн — тях Хари ги познаваше от предната вечер, Рангсан, най-възрастния следовател в отдела, и самия Хари.
Рангсан очевидно се бе вдълбочил във вестника си, но току подхвърляше по някой коментар, а Кръмли чинно го записваше в малкия си черен бележник.
— Така… — тя хлопна бележника. — Ние петимата ще се опитаме да разплетем случая. Понеже с нас ще работи норвежкият колега, ще общуваме на английски. Ще започнем с обзор на веществените улики. Рангсан осъществява контакта с момчетата от лабораторията. Да чуем.
Рангсан сгъна прилежно вестника и се прокашля. Имаше рядка коса, а очилата му, хванати с шнур, се крепяха върху върха на носа му. Хари го оприличи на отегчен до смърт от професията си преподавател, който наблюдава обстановката с леко пренебрежение и насмешка.
— Говорих със Супауади от лабораторията. Открили са множество отпечатъци в мотелската стая — дотук нищо изненадващо — но не и следи от пръстите на убития. Още не са установили чии са снетите отпечатъци. Няма да е лесно да бъдат идентифицирани. Макар „Олимпуси“ да не е сред най-посещаваните публични домове, вътре има следи от пръстите поне на стотина души.
— Открили ли са отпечатъци по дръжката на вратата? — поинтересува се Хари.
— За жалост прекалено много. И нито един цялостен.
Кръмли изтегна върху бюрото краката си, обути в „Найк“.
— Молнес вероятно си е легнал още с влизането. Защо ще обикаля из стаята и ще сее отпечатъци? След убиеца поне двама души са пипали дръжката — Дим и Уанг Ли.
Кръмли кимна на Рангсан, който пак беше разтворил вестника.
— Аутопсията потвърди първоначалното ни предположение: посланикът е починал от прободната рана. Ножът е перфорирал левия бял дроб, пронизал е сърцето и перикардът се е напълнил с кръв.
— Тампонада — обади се Хари.
— Моля?
— Така се нарича на медицински език. За по-нагледно си представете камбана, натъпкана с памук. Сърцето не може да бие и се задушава в собствената си кръв.
Кръмли направи гримаса.
— Засега да оставим специфичната терминология и да се върнем на общата картина. Норвежкият ни колега вече е запознат с версията ни за вероятен грабеж. Ще изложиш ли твоята, Хари?
Другите се обърнаха към него. Хари поклати глава.
— Още нямам конкретни предположения. Просто някои факти ми се струват смущаващи.
— Целите сме слух, инспекторе.
— Щом е така… ХИВ е сравнително разпространен в Тайланд, нали?
Възцари се мълчание. Рангсан надзърна над ръба на вестника:
— Половин милион заразени, гласи официалната статистика. През следващите пет години се очаква броят на вирусоносителите да нарасне до два или дори три милиона.
— Благодаря за сведенията. Молнес не е носил презерватив. Кой би рискувал да прави необезопасен секс с проститутка в Банкок?
Никой не отговори. Рангсан измърмори нещо на тайски. Другите се разсмяха гръмко.
— Повече хора, отколкото допускаш — преведе Кръмли.
— Само преди две години в Банкок почти нямаше проститутка, която да знае какво е ХИВ — обясни Нхо. — Сега обаче повечето носят у себе си презервативи.
— Добре, но ако бях семеен, при това баща на две деца като Молнес, щях да разчитам на собствени, за по-сигурно.
— Ако аз бях семеен и баща, нямаше да ходя при… — изсумтя Сунторн.
— Проститутка — преведе Кръмли.
— Е, нямаше, разбира се. — Хари потупа дискретно молива си о подлакътника на стола.
— Какво друго те смущава, Хуле?
— Парите.
— Защо?
— Имал е само петстотин бата, тоест около десет американски долара. А е избрал жена, която струва хиляда и петстотин бата.
Мълчание.
— Имаш право — обади се Кръмли. — Но какво пречи момичето да си е прибрало хонорара и чак после да е вдигнало тревога, че е открило клиента мъртъв?
— Тоест, да го е ограбила?
— Е, чак ограбила… Все пак е спазила своята част от уговорката.
Хари кимна в знак на съгласие.
— Възможно е. Кога можем да говорим с нея?
— Следобед. — Кръмли се облегна. — Ако няма друго, колеги, ще ви помоля да напуснете кабинета ми.
Нямаше.
По препоръка на Нхо Хари си предвиди четирийсет и пет минути до посолството. В блъсканицата в асансьора надолу чу познат глас: