Хари извади бележник и я попита дали допуска посланикът да е бил замесен в нещо съмнително.
— Какво ще рече „съмнително“, инспекторе?
Хари обясни вкратце какво влага в тази дума и уточни, че в над седемдесет процента от убийствата жертвата е била замесена в незаконни дела.
— Незаконни дела? Молнес? — Виг поклати енергично глава. — Той не е… не беше такъв човек.
— Известно ли ви е да е имал врагове?
— Не ми се вярва. Защо питате? Да не би убийството да е поръчково покушение?
— Все още не разполагаме с достатъчно информация и допускаме всичко.
Госпожица Виг обясни, че във фаталния понеделник посланикът излязъл за среща точно след обяда. Не казал къде отива, но в това никой не видял нищо необичайно.
— Винаги си носеше мобилния телефон и при необходимост се свързвахме с него.
Хари поиска да разгледа кабинета му. Тоние Виг го поведе и отключи две допълнителни врати, монтирани „от съображения за сигурност“. По изрична молба на Хари стаята го очакваше във вида, в който я бе оставил Молнес. Навсякъде се въргаляха листове и папки. Вместо по етажерките или по стените, разни сувенири бяха накацали по мебелите в пълен безпорядък.
Над хартиените купчини величествено гледаше норвежката кралска двойка, а от прозореца, както обясни Виг, се откриваше изглед над Куинс Рийджънт Парк.
Хари намери календар-бележник с оскъдни записки. Разлисти на деня на убийството. Пишеше само „Ман Ю“ — популярно съкращение на „Манчестър Юнайтед“. Навярно посланикът е целял да си напомни за мач по телевизията, предположи Хари и издърпа няколко чекмеджета, колкото да отбие номера, защото бързо му стана ясно, че е безсмислено да тършува из кабинета на посланика, без да търси нещо конкретно.
— Не виждам мобилния му телефон.
— Нали ви казах, винаги го носеше със себе си.
— На местопрестъплението обаче не е открит. А лично аз не вярвам убиецът да е бил и крадец.
Госпожица Виг сви рамене.
— Възможно ли е някой от вашите тайландски колеги да го е „конфискувал“?
Хари предпочете да подмине репликата ѝ без коментар. Попита дали служител от посолството е звънил на Молнес в деня на убийството. Тя изрази съмнение, но обеща да провери. Хари направи финален оглед стаята, за да се увери, че не пропуска нищо.
— Кой от посолството е видял Молнес последен?
Тя се замисли.
— Сигурно Санпет, служебният шофьор. С посланика се бяха сприятелили. Санпет преживява изключително тежко смъртта му и го пуснах в двудневен отпуск.
— Защо не е откарал Молнес до срещата му в деня на убийството?
— И аз се питах същото — сви рамене Виг. — Посланикът не обичаше да шофира в натовареното движение.
— Мхм. Какво ще ми кажете за този Санпет?
— Работи в посолството от незапомнени времена. Кракът му не е стъпвал в Норвегия, но ще ви изброи наизуст имената на всички градове. И имената на кралете в хронологичен ред. Обожава Григ. Не знам дали в дома си има грамофон, но притежава всичките му плочи. Много очарователен възрастен тайландец.
Виг килна глава на една страна и си оголи венците. Хари се поинтересува как да се срещне с Хилде Молнес.
— В дома си е. Опасявам се, че е напълно срината. Съветвам ви да отложите малко разговора с нея.
— Благодаря за съвета, госпожице Виг, но чакането е лукс, който не можем да си позволим. Ще ви представлява ли трудност да ѝ се обадите и да я предупредите да ме очаква?
— Разбирам, прощавайте.
— Откъде сте? — обърна се Хари към нея.
Тоние Виг го изгледа изненадана. После се разсмя звънливо и малко напрегнато.
— Това разпит ли е, полицай?
Хари не отговори.
— Ако толкова ви интересува, израснала съм във Фредрикста.
— Като слушах произношението ви, и аз така предположих — смигна ѝ той.
Фината дама на регистратурата седеше облегната на стола и притискаше към малкия си нос аерозолен флакон с пулверизатор. Сепна се, когато Хари се покашля дискретно, и се засмя сконфузено с плувнали във влага очи.
— Прощавайте, просто въздухът в Банкок е много мръсен — обясни тя.
— Усетих го и сам. Ще ми дадете ли телефонния номер на шофьора?
— Той няма телефон — поклати глава тя и подсмръкна.
— Ясно, телефон няма. А адрес има ли?
Идеята му беше да се пошегува, но пролича, че на секретарката шегата не ѝ допадна. Записа адреса върху листче и за довиждане му се усмихна съвсем пестеливо.
Единайсета глава
Хари тръгна нагоре по алеята към дома на посланика и видя, че на вратата вече го очаква прислужник. Той го преведе през две просторни, изящно обзаведени помещения с мебели от ратан и тиково дърво и накрая излязоха в градината зад къщата. Там цъфтяха прелестни жълти и сини орхидеи, а покрай сенчестите върби, подобно на цветни хартийки, пърхаха пеперуди. До басейн с формата на пясъчен часовник откриха съпругата на посланика, Хилде Молнес. Седеше на ратанов стол, облечена в розов пеньоар. Питие в същия цвят се мъдреше пред нея, а слънчеви очила закриваха половината ѝ лице.