— Да, но не в тази последователност. И не съм си обръснала косата. Опада за една седмица, когато бях на седемнайсет. Рядка форма на алопеция. Сериозно предимство в този климат.
Тя прокара длан по главата си и се усмихна изморено. Хари чак сега забеляза, че тя няма нито вежди, нито мигли. Липсваше всякакво окосмяване.
С тях се изравни друга лодка. Беше натоварена до ръба с жълти сламени шапки. Възрастна жена на борда посочи главите на Хари и Лиз, после шапките. Кръмли се усмихна учтиво и отказа. Преди да се оттласне по-навътре, жената се наведе към Хари, подаде му бяло цвете, посочи Кръмли и се засмя.
— Как е „благодаря“ на тайски?
— Коп кун ка — отвърна Кръмли.
— Я по-добре ти ѝ го кажи.
Минаха покрай храм, уат, съвсем близо до канала. От отворената врата долетя напевният мълвеж на монасите. Миряните седяха на стълбите отвън със сключени ръце и се молеха.
— За какво се молят? — поинтересува се Хари.
— Не знам. За мир. За любов. За по-добър живот сега или в бъдещ живот. За същите неща като всички хора по света.
— Не ми се вярва Атле Молнес да е очаквал проститутка. Имал е уговорка с друг човек.
Лодката продължи да се плъзга напред, а шепотът на монасите отмря зад гърба им.
— С кого?
— Нямам представа.
— И защо реши така?
— Носил е пари само колкото да плати стаята и се хващам на бас, че не е имал намерение да си наема женска компания. Но какво ще търси в такъв мотел, ако не да се среща тайно с някого? Според Уанг вратата е била отключена, когато са го намерили. Това не те ли озадачава? Хлопнеш ли хотелска врата, тя се заключва автоматично, освен ако преднамерено не натиснеш копчето на дръжката тип „топка“, за да я оставиш отключена. Убиецът не би имал причина да не заключи вратата. Вероятно изобщо не е забелязал хлътналото копче. А Молнес? Какви са неговите подбуди да остави вратата отключена? Повечето клиенти ще предпочетат да спят със заключена врата на такова място, нали?
Кръмли поклати глава.
— Навярно е полегнал и се е опасявал да не би да не чуе почукването, когато мистериозният втори участник в срещата се появи на вратата му.
— Именно. Не се е съобразявал с Тоня Хардинг, защото е предупредил на рецепцията тя да влезе само след изричната му покана. Съображенията му са били свързани с друг посетител. Дотук съгласна ли си?
Увлечен в излагането на теорията си, Хари се бе изместил към едната страна на лодката; лодкарят му посочи да седи в средата, за да не нарушава равновесието.
— Според мен Молнес е държал да мине инкогнито. Неслучайно е избрал мотел в покрайнините на града, много подходящо място за тайна среща, особено като се има предвид, че официално никой не вписва данните на гостите.
— Хм… За снимките ли мислиш?
— Има ли начин човек да се абстрахира от тях?
— Лесно е да купиш такива снимки на много места в Банкок.
— Ами ако е отишъл една крачка по-далеч? Дали не става дума за детска проституция?
— Възможно е. Продължавай.
— Мобилният телефон. Не е намерен близо до тялото. Не е нито в кабинета му, нито в дома му.
— Нищо чудно убиецът да го е откраднал.
— Добре, но с каква цел? Ако е крадец, защо не е взел и парите, и колата му?
Кръмли се почеса по ухото.
— Не е искал да оставя следи — продължи Хари. — Убиецът е прикрил много старателно всичките си дири. Взел е телефона единствено заради важните улики. Самият апарат не го е интересувал.
— Какви улики?
— Какво прави средностатистическият потребител на мобилен телефон, докато седи в мотел и чака човек, който вероятно също има мобилен телефон и пътува към мотела в непредсказуемия трафик на Банкок?
— Обажда се да попита на какво разстояние е въпросният човек. — Кръмли, изглежда, все още не схващаше накъде бие Хари.
— Молнес е имал „Нокия“, същия като моя.
Хари извади апарата.
— Този модел запаметява последните набрани пет до десет номера. Ако Молнес е разговарял с убиеца по телефона непосредствено преди онзи да пристигне в мотелската стая, убиецът е знаел, че ще го разкрием, сдобием ли се с апарата.
— Е, добре, де — кимна Кръмли, явно неособено впечатлена. — Защо просто не е изтрил номера си от паметта на телефона? Отмъквайки телефона, ни дава косвена податка: значи е познат на Молнес.
— Телефонът, да речем, е бил изключен. Нали Хилде Молнес се е опитала безуспешно да се свърже със съпруга си. Без ПИН-кода убиецът няма как да изтрие номера си.
— Добре. Просто ще се обадим в телекома и ще поискаме разпечатка на номерата, с които Молнес е разговарял въпросната вечер. Обичайните ни сътрудници в компанията обаче сигурно вече са си тръгнали. Ще им звънна още утре сутринта.