Хари се почеса по брадичката.
— Няма да се наложи. Помолих Нхо да се заеме.
— Така значи. Някаква причина да действаш през главата ми?
Хари не долови в гласа ѝ нито раздразнение, нито предизвикателна нотка. Кръмли питаше, защото Нхо се водеше неин подчинен, а Хари бе действал в разрез с устава. Тук въпросът не опираше до това кой е шефът и кой — подчиненият, а как най-ефективно да се провеждат следствените действия. Които на практика оглавяваше тя.
— Нямаше те в участъка, Кръмли. Извинявай, ако съм прибързал.
— Няма защо да се извиняваш, Хари. Ти сам го каза: отсъствала съм. И за теб съм Лиз.
Бяха изминали голямо разстояние по реката. Старши инспектор Кръмли посочи една къща в края на обширна градина.
— Там живее твой сънародник.
— Откъде знаеш?
— Когато тръгна да строи къщата, във вестниците се разрази медийна буря. Както виждаш, къщата прилича на храм. Сред будистите избухна вълна от негодувание как така един езичник ще живее в храм. Възприемаха начинанието му като проява на богохулство. В добавка стана ясно, че къщата е построена върху останки от бирмански храм, разположен в гранична територия със спорен статут между Бирма и Тайланд. По онова време имаше много напрежение. Станаха няколко престрелки и прочее и хората масово се изнасяха оттам. Норвежецът купил целия храм на безценица, а понеже севернобирманските храмове са построени само от тиково дърво, успял лесно да демонтира конструкцията и да я пренесе в Банкок.
— Претенциозно — отбеляза Хари. — Как се казва въпросният мъж?
— Уве Клипра. Един от най-маститите строителни предприемачи в Банкок. Ако се позадържиш тук, няма начин да не чуеш за него.
Кръмли даде знак на лодкаря да обърне.
— Нхо трябва вече да е взел разпечатката. Обичаш ли храна за вкъщи?
Списъкът с телефонните повиквания беше получен и информацията в него сериозно разклати теорията на Хари.
— Последният регистриран разговор е проведен в 17:55 — поясни Нхо. — С други думи, Молнес не е разговарял с никого, след като се е настанил в мотела.
Хари заби поглед в пластмасовата си купа със супа от нудъли. Белите лентички приличаха на бледо, изпосталяло копие на спагети и Хари току се стряскаше, докато издърпваше нудълите с клечките, защото супата се разклащаше на неочаквани места.
— Въпреки това не е изключено името на убиеца да присъства в този списък — отбеляза Лиз с препълнена уста. — Иначе защо ще му отмъква телефона?
Рангсан влезе да съобщи, че Тоня Хардинг дошла да ѝ снемат отпечатъци.
— Ако искате, разпитайте я сега. И още нещо: Супауади каза, че в момента изследват съдържанието на пластмасовата ампула. Утре резултатите ще се готови. От лабораторията ни отредиха приоритетно място.
— Предай им поздрави и коп кун ка — поръча Хари.
— Какво?
— Благодари им.
Хари се усмихна глуповато, а Лиз така се разсмя, че се задави и оризът от устата ѝ се разхвърча из цялата стая.
Тринайсета глава
Хари нямаше представа с колко проститутки е седял в зала за разпити. Знаеше само, че броят им е внушителен. При разследването на убийства появата на платени жрици е толкова неминуема, колкото и появата на мухи върху говеждо лайно. Не защото непременно са замесени, а защото почти винаги имат какво да разкажат.
Хари ги беше слушал как се смеят, как ругаят, как плачат, беше се сприятелявал с тях, беше се карал с тях, беше сключвал сделки, беше нарушавал обещания, беше ставал мишена на плюнките им и на опитите им да го ударят. Въпреки това в тези женски съдби, в обстоятелствата, които ги бяха предопределили, Хари намираше нещо, с което се отъждествяваше и което разбираше. Не проумяваше обаче несломимия им оптимизъм: макар да бяха надничали в най-тъмните глъбини на човешката поквара, те сякаш не губеха вярата, че има и добри хора. Хари беше виждал немалко полицаи, неспособни на такъв подвиг.
Затова Хари потупа Дим по рамото и ѝ даде цигара, преди да започне разпита. Ни най-малко не се надяваше така да спечели благоразположението ѝ. Просто, съдейки по вида ѝ, проститутката се нуждаеше от никотин.
В погледа ѝ се четеше твърдост, а кожата около устните ѝ беше силно изопната — не се плашеше лесно. Сега обаче седеше на един стол пред масичка с плот от ламинат, кършеше нервно ръце в скута си и имаше вид, сякаш е пред разплакване.
— Пен янгай? — попита Хари. „Как си?“ Лиз го бе научила на тези две думи, преди да влезе в залата за разпит.
Нхо му преведе отговора. Нощем не можела да спи и не искала повече да работи в мотела.
Хари седна срещу нея, сложи длани върху масата и се опита да улови погледа ѝ. Напрегнатите ѝ рамене се поотпуснаха, но тя продължаваше да стои с отвърнато от него лице и прибрани в скута ръце.