Преповториха едно по едно събитията от онази вечер. Дим нямаше какво ново да добави. Потвърди, че заварила вратата затворена, но отключена. Никъде не видяла мобилен телефон. Нито пък служители на мотела — нито на влизане, нито на излизане от стаята.
Хари я попита дали е забелязала дипломатическия номер на мерцедеса. Тя поклати глава. Не била видяла никаква кола. Понеже тъпчеха на едно място, Хари си запали цигара и наслуки я попита кой според нея може да го е сторил. Нхо преведе. По лицето на Дим Хари разбра, че е напипал невралгична точка.
— Какво каза?
— Ножът бил Кун Са.
— Тоест?
— Не си ли чувал за Кун Са? — смая се Нхо.
Хари поклати глава.
— Кун Са е най-маститият доставчик на хероин в цялата история на Тайланд. Заедно с правителствата в Индокитай и с ЦРУ той контролираше трафика на опиум в Златния триъгълник от петдесетте години. Така американците се сдобиха със средства за операциите си в региона. Този тип имаше собствена армия в джунглата.
На Хари му просветна, че беше чувал за азиатския Ескобар.
— Преди две години Кун Са се предаде на бирманските власти и го настаниха в изправително учреждение — е, от по-луксозните, де. Носят се слухове, че финансирал новите хотели в Бирма, а според някои продължава да дърпа конците на опиумната мафия на север. Под „Кун Са“ Дим има предвид, че зад убийството стои мафията. Затова е изплашена.
Хари огледа замислено проститутката и кимна на Нхо.
— Ще я пуснем.
Нхо преведе и Дим се изненада. Обърна се и срещна погледа на Хари. Долепи дланите си на височината на лицето и се поклони. Вероятно се бе опасявала да не я арестуват за проституция.
Хари се усмихна. Дим се наведе над масата.
— Падате ли си по фигурно пързаляне, сър?
— Кун Са? ЦРУ?
Телефонната връзка от Осло пукаше и заради ехото гласовете на Хари и на Турхюс се застигаха.
— Извинете ме, инспектор Хуле, но да не сте получили топлинен удар? Човек е открит, наръган с нож, който би могъл да се купи навсякъде в Северен Тайланд, изрично ви молим да действате максимално дискретно, а вие ми сервирате, че се каните да погнете организираната престъпност в Югоизточна Азия?
— Не. — Хари изпъна крака върху бюрото. — Нямам подобни амбиции, Турхюс. Просто казвам, че музеен специалист определя ножа като рядък модел, вероятно изработен от народа шан. Такива антики не се намират в обикновен магазин. Според тукашната полиция ножът е знак за предупреждение от опиумната мафия да не се бъркаме, но аз не застъпвам това мнение. Ако мафията иска да ни каже нещо, има много по-лесни начини да го стори от жертването на нож с антикварна стойност.
— И откъде тогава произтичат трудностите ви?
— Казвам само, че за момента следите сочат в тази посока, но началникът на полицията в Банкок направо изперка, когато споменах думата опиум. В региона, оказва се, цари пълен хаос по отношение на борбата с дрогата. Човекът ми обясни, че доскоро правителството успявало до известна степен да държи положението под контрол; стартирали програми за подпомагане на най-бедните селяни, за които опиумът е основен поминък, за да си стъпят на краката, докато се преориентират към отглеждането на други култури, и същевременно им разрешили да отглеждат определено допустимо количество опиум за лична употреба.
— За лична употреба ли?
— Да, планинските племена имат това право. Пушат опиум от десетилетия и явно е безсмислено властите да се опитват да изкоренят тази стародавна традиция. Проблемът е, че вносът на опиум от Лаос и Мианмар е паднал драстично, цените са хвръкнали до небесата и производството в Тайланд почти се е удвоило, за да покрие потреблението. Въртят се луди пари, към пазара напират десетки нови играчи и в момента положението е необозримо. С други думи, шефът на полицията няма желание да бърка в гнездото на осите. Затова мисля да действам по метода на изключването на вероятностите. Например на вероятността посланикът да е бил замесен в престъпна дейност. По-конкретно в потребление на детска порнография.
В слушалката се възцари мълчание.
— Нямаме никакви основания да подозираме… — подхвана Турхюс, но остатъкът се изгуби в шум.
— Ще повторите ли?
— Нямаме никакви основания да подозираме посланик Молнес в педофилия — ако това намеквате.
— Що за… В момента не давате пресконференция, Турхюс. За да продължа работата си, трябва да знам цялата истина.
Пак настъпи мълчание. За миг Хари си помисли, че връзката се е разпаднала. После гласът на Турхюс отново прозвуча в слушалката. Макар линията да пращеше, макар да разговаряше с човек в другия край на земното кълбо, Хари усети осезаемо студенината.