— Норвежката полиция ме изпраща да проведа някои рутинни проверки.
— Сериозно? Това обичайна практика ли е?
— Разговаряли сте с посланика в деня на смъртта му, нали?
Бреке изгледа Хари с лека изненада.
— Да. Откъде знаете?
— От мобилния му телефон. Вашият номер е сред последните пет набрани.
Хари го оглеждаше щателно, ала лицето на Йенс Бреке не издаваше нито изненада, нито смущение. Само непресторено учудване.
— Кога да поговорим по-подробно? — попита Хари.
— Отбийте се. — Със сръчността на фокусник Бреке извади визитка и я стисна между показалеца и средния си пръст.
— В дома ви или в офиса?
— Вкъщи спя.
На устните му заигра съвсем бегла усмивчица, която обаче не убягна на Хари. Сякаш разговор със следовател не е нищо повече от приключение.
— Ще ме извините ли? — Бреке прошепна нещо в ухото на Рюна, кимна на Хилде Молнес и тичешком тръгна към поршето. Хората почти се бяха разотишли. Санпет придружи Хилде Молнес до посланическия автомобил, а Хари остана сам до Рюна.
— В посолството ще има помен.
— Знам. На мама не ѝ се ходи.
— Нормално. Сигурно са дошли ваши роднини.
— Не — отвърна лаконично тя.
Хари видя как Санпет затвори вратата на Хилде Молнес и заобиколи колата.
— Заповядай при мен в таксито.
Хари усети, че ушите му пламват, защото си даде сметка как бе прозвучало предложението му. От смущение не се сети да добави „ако искаш да дойдеш на помена“.
Рюна вдигна към него черните си очи. Хари не успя да определи какво излъчват.
— Не, благодаря — отсече тя и тръгна към колата.
Шестнайсета глава
Цареше тягостна атмосфера и всички се бяха умълчали. Тоние Виг лично бе поканила Хари. Стояха в един ъгъл и въртяха чаши в ръце. Тоние вече пиеше второто си мартини. Хари поиска вода, но вместо това му поднесоха сладка портокалова напитка.
— Имаш ли роднини в Норвегия?
— Имам — отвърна Хари, несигурен какво предвещава внезапната промяна на темата и преминаването на „ти“.
— И аз. Родителите ми и сестра ми живеят там. Имам и лели, и чичовци, но бабите и дядовците ми починаха. А ти?
— Горе-долу и аз като теб.
Госпожица Ао се провря покрай тях с поднос в ръка. Беше облечена в семпла, традиционна тайландска рокля с дълга цепка отстрани. Хари я проследи с поглед. Не се затрудни ни най-малко да си обясни защо посланикът се е поддал на това изкушение.
В другия край на помещението, пред голяма карта на света стоеше мъж в уединение и разкрачен, се олюляваше на пети. Беше с обтегнат гръб, широкоплещест и със сребриста коса, подстригана късо като на Хари. Очите стояха дълбоко вкопани в лицето, дъвкателните мускули — напрегнати, ръцете — хванати зад гърба. Войнишка осанка.
— Кой е?
— Ивар Льокен. Посланикът го наричаше просто Ел Ем.
— Хм… Странно. В списъка, връчен ми в Осло, неговото име не фигурира сред служителите в посолството. С какво се занимава?
— Добър въпрос. — Тоние се изкикоти и отпи от питието си. — Извинявай, Хари. Може ли да се обръщам към теб на малко име? На градус съм. През последните дни ми се събра много работа и малко сън. Льокен постъпи при нас миналата година, непосредствено след като дойде Молнес. Казано леко брутално, той е от дипломатическите служители, навлезли в глуха линия.
— Тоест?
— Изпаднал е в кариерен застой. Преди е служил в Министерството на отбраната, но с времето след името му са започнали да се редят твърде много „но“-та.
— „Но“-та?
— Не си ли чувал как служителите във Външно се коментират помежду си? „Добър дипломат е, но обича да си пийва, но са му слаби ангелите“ и така нататък. Продължението след „но“-то е много по-важно от предходната част. То предопределя докъде ще стигнеш в гилдията. Точно по тази причина на ръководните постове са се намърдали все посредствени послушковци.
— Какво стои след неговото „но“ и защо е тук?
— Честно казано, нямам представа. Виждам, че провежда срещи и съставя разни доклади, които изпраща в Осло, но се вясва от дъжд на вятър. Според мен предпочита самотата. От време на време грабва палатката си, блистер с хапчета против малария и раница с фотографско оборудване и тръгва да обикаля Виетнам, Лаос или Камбоджа. Сам-самичък. Познаваш такива хора, нали?
— Май да. Какви доклади съставя?
— Не знам. Тези работи ги следеше посланикът.
— Как така не знаеш? В посолството работят една шепа хора. Да не е извършвал разузнавателна дейност?
— На какъв обект?
— Банкок все пак е транспортен възел за цяла Азия.