Тя се прокашля, вдигна рамене и ги отпусна, все едно се отърсваше от неприятна мисъл.
— Посланикът беше женен. А аз…
— И вие ли сте омъжена?
— Не, но…
Хари я хвана леко под ръка и я дръпна от кухненската врата. Ао се обърна към него. Гневът в очите ѝ се бе завърнал.
— Вижте какво, госпожице, посланикът е намерен в мотел. Знаете какво означава това. Че се е забавлявал не само с вас.
Хари я наблюдаваше, за да разбере какво въздействие ще окажат думите му.
— Разследваме убийство. Нямате никакви основания да изпитвате скрупули, разбирате ли?
Тя изохка и Хари осъзна, че е разтърсил ръката ѝ. Пусна я. Ао го гледаше с големи черни зеници.
— Страхувате ли се? Това ли е?
Гърдите ѝ се повдигаха бурно.
— Обещавам нищо от казаното тук да не става публично достояние, освен ако няма пряко отношение към убийството. Олекна ли ви?
— Не сме били любовници!
Хари я гледаше ли, гледаше, но виждаше единствено двете черни зеници. Искаше му се Нхо да беше тук.
— Добре тогава. А какво прави едно младо момиче като вас в колата на семеен мъж? Взема си лекарството против астма?
Хари остави празната си чаша върху подноса и си тръгна. Беше пуснал вътре пластмасовата ампула. Идиотска провокация, но Хари беше готов на всякакви идиотщини, само и само да предизвика някакво раздвижване. Пък било то и минимално.
Седемнайсета глава
Елизабет Доротея Кръмли беше в лошо настроение.
— Мамка му! Чужд гражданин, наръган с нож в гърба в мотел, никакви пръстови отпечатъци и никакви заподозрени, нито една скапана следа. Въртим се около мафията, администраторки, Тоня Хардинг, мотелски собственици… Забравям ли нещо?
— Събирачи на дългове — обади се Рангсан иззад „Банкок Поуст“.
— И те са част от мафията — сряза го старши инспекторката.
— Не и онзи лихвар, чиито услуги е използвал Молнес — възрази Рангсан.
— Какво имаш предвид?
Рангсан свали вестника.
— Хари, ти спомена, че според шофьора посланикът дължал пари на кредитни акули. Какво прави една кредитна акула, когато клиентът ѝ умре? Опитва се да си прибере парите от близките на починалия, нали?
— Откъде-накъде от близките? — възрази Лиз. — Хазартните борчове са си лична работа. Не засягат семейството.
— Все още има хора, загрижени за неща като фамилна репутация, а кредитните акули са бизнесмени и като всички бизнесмени използват всички възможности да си получат дължимото.
— Това обяснение ми се струва изсмукано от пръстите — сбърчи нос Лиз.
Рангсан отново вдигна вестника пред очите си.
— Така или иначе, открих номера на „Тай Индо Травълърс“ на три места в списъка с входящи повиквания към семейство Молнес през последните три дни.
Лиз подсвирна тихо. Присъстващите около масата закимаха.
— Ще ми обясните ли? — помоли Хари, защото не схвана нищо от казаното.
— „Тай Индо Травълърс“ е туристическа агенция само на хартия, иначе е фирма параван — поясни Лиз. — На втория етаж на магазина упражняват същинската си дейност: отпускат заеми на клиенти, отрязани от други кредитни институции. Начисляват високи лихви, а системата им за събиране на дългове е ефективна и брутална. От известно време ги държим под око.
— Още ли не сте ги хванали в крачка?
— Бяхме на косъм. Но преценихме, че конкурентите им са още по-голяма напаст. Затворим ли „Тай Индо Травълърс“, на тяхно място ще изникнат други. „Тай“ някак си успяха да развиват дейността си независимо от мафията. Доколкото ни е известно, дори не плащат процент на босовете. Ако някой от техните хора е убил посланика, това ще е първият път, в който отнемат човешки живот.
— Може да е дошъл моментът да свитнат показно некоректен длъжник за назидание на контингента — предположи Нхо.
— Първо убиват длъжника и после звънят на семейството му да си искат парите. Не е ли логично да действат в обратната последователност? — попита Хари.
— Защо да е логично? Който е трябвало, е разбрал какво ги чака некоректните платци — възрази Рангсан. — Ако пък лихварите си получат и парите от роднините на убития длъжник, още по-добре.
— И така — подхвана Лиз. — Нхо и Хари, направете на „Тай“ едно посещение на вежливост. И последно: току-що се чух с лабораторията. Не могат да установят с какво вещество е бил намазан ножът, с който е наръган Молнес. Според тях е с органичен произход, вероятно от някакво животно. Е, това е всичко. А сега на работа!
На път към асансьора Рангсан се приближи до Хари и Нхо.
— Имайте едно наум. Тези типове не си поплюват. Чувал съм, че подлагат длъжниците на изтезания с перка.
— Което ще рече…?
— Качват ги на лодка, вкарват ги във водата, завързват ги за кол в реката, включват на заден ход и вдигат перката от водата, докато бавно дават назад. Представихте ли си го образно?