— Я по-добре ми обясни за мъжа със захарния памук. Как е устроен мозъкът му?
— Като твоя и моя, Хари — с някои дребни изключения.
— А именно?
— Първо, не е редно да генерализираме. Все пак говорим за хора. Второ, не съм тесен специалист в тази област.
— Знаеш повече от мен.
— Обикновено педофилите имат ниска самооценка и така наречената лабилна сексуалност. С други думи, те изпитват неувереност. Сексуалността на зрелия човек ги плаши, навява им чувство за малоценност. Само в компанията на деца чувстват, че могат да контролират ситуацията и да изживеят желанията си.
— А те са…?
— Варират в широки граници точно както сексуалните желания на всички хора. От безобидни ласки до изнасилване и убийство. Всичко е строго индивидуално.
— А природата им на какво се дължи — на средата, в която са израснали ли?
— Нерядко сексуалните престъпници сами са ставали жертва на сексуална злоупотреба в детска възраст. Същото се наблюдава и при деца, понасяли побой в семействата си. Впоследствие самите те проявяват физическа агресия към половинките си и децата си. Възпроизвеждат модела от детството си.
— Защо?
— Може да звучи тъпо, но най-вероятно защото поведенческият модел, с който са свикнали, им вдъхва спокойствие.
— Как се откриват?
— Какво имаш предвид?
— Имат ли отличителни белези?
Ауне изръмжа.
— Съжалявам, Хари, но не мисля, че се открояват по особен начин. Обикновено са мъже, често живеят сами и доста изолирано. Но въпреки нестандартната си сексуалност често се представят отлично в други житейски сфери. Можеш да ги откриеш навсякъде.
— Навсякъде, а? Колко педофили има в Норвегия според теб?
— Невъзможно е да ти отговоря. Зависи къде поставяш границата. В Испания минималната възраст за сексуални контакти е дванайсет години. Как тогава да се отнесем към хебефилите, които се възбуждат само от момичета в тийнейджърска възраст? Педофил ли е мъж, който нехае за възрастта, стига сексуалната му партньорка да има физическите белези на дете, например неокосмено тяло и нежна кожа?
— Ясно. Срещат се във всевъзможни превъплъщения, много са и са навсякъде.
— Срамът ражда старателни гримьори. Повечето имат дългогодишен тренинг в прикриването на наклонностите си. Мога да кажа единствено, че на свобода се разхождат много повече педофили, отколкото полицията е заловила за блудство.
— Десет на всеки заловен.
— Моля?
— Нищо. Благодаря ти, Одгайр. Между другото, зарязах чашката.
— Олеле. От колко дни?
— От осемдесет часа.
— И? Зор ли е?
— Ами как да ти кажа… Чудовищата се спотайват под леглото. Очаквах да е по-зле.
— Едва-що си започнал. Не забравяй, че ще се появят кофти дни.
— Друго?
Беше вечер. Таксиметровият шофьор му подаде малка цветна брошура, когато Хари помоли да го откара до Патпонг.
— Масаж, господине? Хубав масаж. Аз вас закара.
На оскъдната светлина Хари видя снимките на усмихнати тайландки — невинни като в реклама на тайландските авиолинии.
— Не, благодаря. Само ще вечерям. — Хари върна брошурата на шофьора, макар схванатият му гръб да приветстваше съблазнителната оферта.
От любопитство Хари попита какъв точно масаж се предлага и таксиджията направи известния международен знак, при който палецът и показалецът оформят колелце, а показалецът на другата ръка се пъха вътре.
Лиз му бе препоръчала „Льо Бушерон“ в Патпонг. Храната имаше прекрасен вид, но на Хари му липсваше апетит. Усмихна се извинително на сервитьорката, която отнесе почти пълната му чиния, и остави щедър бакшиш, за да покаже, че е останал доволен. После излезе сред истеричния уличен живот на Патпонг. Сой 1 беше затворен за автомобили, но пък гъмжеше от пешеходци. Човешкото стълпотворение течеше като придошла река покрай сергии и барове. От всеки отвор по стените бумтеше музика. Потни мъже и жени ловуваха по тротоарите, а миризмите на хора, отходни канали и храни се съревноваваха за надмощие. Някаква завеса се отдръпна точно докато той минаваше покрай нея и Хари зърна подиум, където момичета танцуваха по задължителните прашки и обувки на високи токове.
— Не искаме куверт. Деветдесет бата за напитките — извика някой в ухото му.
Той продължи напред, но сякаш изобщо не помръдваше, защото по протежение на цялата претъпкана улица се повтаряше едно и също.
Усети пулсиране в стомаха. Затрудняваше се да прецени дали е от музиката, дали усеща туптенето на сърцето си, или глухия грохот от трамбовъчната машина, която денонощно набиваше мантинелата на бъдещата естакадна магистрала над Силом Роуд.