Хари се огледа. Смахнат професор в стъклена стая.
— Ами ако ви хванат с превишена скорост?
— Докато печеля пари и не прекрачвам собствените си граници, всички ще са доволни. Благодарение на поведението си оглавявам и топ десет на най-високоплатените служители в тази фирма. Виждаш ли този кабинет? По-рано беше на мениджъра на „Баркли Тайланд“. Сигурно се чудиш защо тук се разполага нищо и никакъв посредник като мен? Защото в една посредническа фирма значение има само едно: колко печелиш. Всичко друго са подробности. Шефовете са просто лица с административни функции, зависими от нас, преките участници в пазара, за да запазят работата и заплатата си. Моят началник се премести в симпатично кабинетче на долния етаж, защото заплаших да постъпя на работа при негов конкурент и да отмъкна всичките ни клиенти, ако не ми вдигне бонуса. И ако не ми отстъпи този кабинет.
Той разкопча жилетката си и я метна над един от стъклените столове.
— Стига толкова за мен. С какво да ви съдействам, Хари?
— Интересува ме за какво сте разговаряли с посланика по телефона в деня на неговата смърт.
— Обади се, за да потвърди, че ще присъства на насрочената среща. Аз направих същото.
— После?
— Пристигна в четири следобед, точно според уговорката. Е, може да е било четири и пет. Секретарката Шена е записала точния час.
— За какво разговаряхте?
— За пари. Искаше да инвестира лични средства.
Нито мускулче по лицето му не издаваше да лъже.
— Приключихме към пет. После го изпратих до подземния паркинг.
— Оставил е колата си, където паркирахме ние?
— Ако сте паркирали в паркинга за гости, да.
— И повече не сте го видели?
— Точно така.
— Благодаря. Нямам други въпроси.
— Сериозно? Бихте толкова път за толкова кратък разпит?
— Както казах, процедурата е рутинна.
— Разбрах. Починал е от инфаркт, нали така беше? — на устните на Йенс се изписа полуусмивка.
— Така изглежда.
— Приятел съм на семейството. Никой не изпада в подробности, но аз схванах веднага. Исках само да сте наясно.
Хари стана и вратата на асансьора мигом се разтвори. Секретарката се появи с поднос с чаши и две бутилки.
— Малко вода, преди да тръгнете, Хари? Изпращат ми я със самолет от Норвегия веднъж месечно.
Бреке наля в чашите истинска минерална вода от Ларвик.
— Между другото, Хари, часът, споменат вчера от вас, е погрешен. Часът на телефонния разговор.
Бреке отвори един шкаф до стената и Хари мярна нещо като клавиатура на банкомат. Бреке въведе няколко числа.
— Разговорът е проведен в 13:13, не в 13:15. Вероятно няма голямо значение, но предположих, че не е изключено да ви трябва точен час.
— Тази информация ни я изпратиха от телекома. Защо смятате, че вашият час е по-точен?
— Точен е моят час. — Проблясък на зъби. — Това устройство записва всичките ми телефонни разговори. Струва половин милион крони и е оборудвано с часовник, настройван от сателит. Повярвай ми, сверен е до секундата.
Хари вдигна вежди.
— Кой, за бога, се бръква с половин милион за някакъв си магнетофон?
— Повече хора, отколкото предполагате. Болшинството валутни спекуланти, например. Ако между вас и ваш клиент възникне спор дали единият е казал „купи“ или „продай“ по телефона, покупка на стойност половин милион бързо си оправдава парите. Магнетофонът автоматично отпечатва дигитален времеви код върху тази специална лента.
Вдигна една ролка като стандартна аудиокасета.
— Няма начин времевият код да се манипулира и когато един разговор е записан, невъзможно е записът да бъде променен, без кодът да бъде нарушен. Човек може само да скрие лентата, но тогава ще стане ясно, че липсва запис за определен времеви отрязък. Оборудвали сме се с толкова непробиваема техника, защото разчитаме записите да послужат като доказателства при евентуален съдебен спор.
— С други думи, вие разполагате със запис на разговора си с Молнес?
— Точно така.
— Дали може…
— Секунда.
Беше странно да чуеш живия-живеничък глас на човек, когото преди малко си видял мъртъв с нож в гърба.
— Добре, тогава в четири — каза посланикът.
Звучеше беззвучно, почти тъжно. После затвори.