Със смръщена физиономия Хари върна в чинията наченатото рулце, но Лиз не му обърна никакво внимание.
— Очакваше ни обаче още по-голям шок. Вътре гъмжеше от гадинки. Патологът отстъпи заднишком към стената, когато черните твари изпълзяха от стомаха, плъпнаха по пода и се изпокриха из ъглите с бързите си крачета. — Лиз допря вдигнатите си показалци до главата, за да изобрази рогца: — Дяволски бръмбари.
— Бръмбари ли? — изгримасничи Хари. — Не съм знаел, че налитат на трупове.
— Открили тялото със затъкната сламка в устата на мъртвия.
— Сламка, казваш…
— В Чайнатаун печените на грил бръмбари са деликатес. Уо е нахранил клетника насила.
— Но му ги е предложил алангле? — Хари демонстративно избута чинията настрани.
— Насекомите са невероятни създания. Представяш ли си как тези бръмбари са оцелели в стомаха, въпреки отровните газове и разлагането?
— Не, и предпочитам изобщо да не мисля по въпроса.
— Повечко ли ти дойде? Да не ти се отяде?
След две-три секунди Хари схвана, че Лиз говори за храната. Той избута чинията си чак до ръба на масата.
— Ще ѝ свикнеш на нашенската кухня, Хари. Номерът е да става постепенно. Славим се с повече от триста традиционни тайландски ястия, представяш ли си? Препоръчвам ти да си запишеш няколко рецепти и да шашнеш гаджето си, като се прибереш.
Хари се покашля.
— Или да впечатлиш майка си.
— Съжалявам, но нямам нито гадже, нито майка — поклати глава той.
— Всъщност е редно аз да се извиня — словесният поток мигом секна.
Сервитьорът се насочи с поръчката към масата на Уо.
Лиз извади черен револвер от кобура на хълбока си и освободи предпазителя.
— „Смит и Уесън 650“ — веднага го разпозна Хари. — Впрягаме тежката артилерия, а?
— Зад мен — изкомандва Лиз и стана.
Уо вдигна глава и се вторачи право в дулото на револвера, без изобщо да му мигне окото. Държеше клечките в лявата си ръка, а дясната лежеше скрита в скута му. Лиз извика нещо на тайски, но той не даде вид да я е чул. Без да помръдва глава, погледът му обиколи помещението, регистрира присъствието на Нхо и Сунторн и спря върху Хари. Лека усмивка набразди устните му.
Лиз извика повторно. Хари усети как кожата на тила му настръхва. Ударникът на револвера се вдигна, а дясната ръка на Уо се показа изпод ръба на масата. Празна. Хари чуваше как дъхът на Лиз съска между зъбите ѝ. Погледът на Уо продължаваше да тегне върху Хари, докато Нхо и Сунторн му закопчаваха белезниците. Изведоха го навън. Същински цирков парад с културист и две джуджета.
Лиз прибра револвера в кобура.
— Май никак не те харесва — отбеляза тя и посочи клечките, забити под прав ъгъл в топката ориз.
— И защо реши така?
— Това е стар тайски знак, че те иска мъртъв.
— Да се нареди на опашката. — Хари си отбеляза наум непременно да поиска служебно оръжие за временно ползване.
— Дай да си спретнем малко екшън преди лягане — подкани го Лиз.
На влизане в боксовата зала ги посрещнаха виковете на екзалтираната тълпа и фалшивото изпълнение на трио музиканти, които звучаха като училищен оркестър, надрусан с ЛСД.
На ринга току-що бяха излезли двама боксьори с пъстри ленти на челата и омотани в бинтове ръце.
— Със сините шорти е нашият човек, Иван — поясни Лиз.
Пред стадиона тя бе изкрънкала от Хари всичките му банкноти от джобовете на панталона и ги беше връчила на един букмейкър.
Откриха местата си на първия ред зад съдията. Лиз премлясна със задоволство. Размени няколко думи със съседа си по място.
— Както си и мислех — каза на Хари тя. — Нищо не сме изпуснали. Ако искаш да гледаш наистина хубав мач, трябва да идваш във вторниците. Или в четвъртъците на стадион „Лумпини“. Иначе бъка от… сещаш се.
— Бульонови двубои.
— Какво?
— Бульонови двубои. Така казваме в Норвегия на състезанията между двама слаби състезатели по бягане с кънки.
— Защо бульонови?
— Защото по време на такива състезания от скука зрителите ходят да си купуват бульон, вместо да гледат.
Лиз се засмя и очите ѝ се стесниха до две тесни, блестящи цепки. Хари беше установил, че смехът на старши инспекторката в повечето случаи е приятен и за окото, и за ухото.
Двамата боксьори си свалиха лентите, тръгнаха да обикалят ринга и изпълниха своеобразен ритуал: спираха до страничните колове, опираха глави в тях, коленичеха и правеха по няколко елементарни танцови стъпки.