— Това се нарича рам муай — обясни Лиз. — Танцуват в чест на личния си круу, гуру и ангел-закрилник на тайския бокс.
Музиката секна. Иван се отправи към своя ъгъл, където той и треньорът му долепиха сведените си глави и се хванаха за ръце.
— Молят се — прошепна Лиз.
— Нима нашият човек се нуждае от молитви, за да спечели? — попита притеснен Хари. Допреди малко държеше хубава сумичка в джобовете си.
— Не се нуждае — стига да се представи на висотата, която предполага името му.
— Иван?
— Всички боксьори си избират псевдоним. Нашият човек е избрал да се отъждестви с Иван Иполит, холандец, спечелил двубой на „Лумпини“ през 1995-а.
— Какво толкова, един двубой!
— Не е така. Иполит е единственият чужденец, записал победа на „Лумпини“ в цялата история на стадиона.
Хари се обърна, за да провери дали в изражението на Лиз ще разчете някакъв подтекст в думите ѝ, но в същия миг прозвуча гонгът и мачът започна.
Боксьорите запристъпваха предпазливо един към друг, спазваха известна дистанция и се обикаляха в кръг. Един суинг беше лесно париран, а контраатакуващият удар с крак увисна във въздуха. Музиката се усили, мигновено последваха и възгласите на публиката.
— Първо само искат да вдигнат градуса — извика Лиз.
После двамата противници се нахвърлиха един върху друг. Светкавично се превърнаха във въртоп от ръце и крака. Стана толкова бързо, че Хари не видя почти нищо, но Лиз въздъхна. Носът на Иван беше вече разкървавен.
— Изяде един лакът — обясни Лиз.
— Лакът ли? Съдията не го ли видя?
Лиз се усмихна.
— Ударите с лакът не са забранени. По-скоро обратното. Ударите с ръце и крака дават точки, а лактите и коленете обикновено довеждат до нокаут.
— Сигурно защото състезателите не умеят да отправят точни удари с крака като каратистите.
— Въздържам се да съм толкова категорична, Хари. Преди няколко години хонконгската спортна федерация изпрати петимата си шампиони по кунг-фу в Банкок, за да се провери кой стил е по-ефективен. Загрявката и церемониите отнеха малко повече от час, а петте мача продължиха общо шест минути и половина. После пет линейки потеглиха към болницата. Познай кой се возеше вътре.
— Възможно е, но тази вечер няма такава опасност — демонстративно се прозина Хари. — Ще бъде… Олеле майчице!
Иван сграбчи противника си за тила и с мълниеносно движение извъртя главата му надолу, докато дясното му коляно се изстреля напред като катапулт. Противникът му политна назад, ръцете му се заплетоха във въжетата и той увисна точно пред Лиз и Хари. Кръвта шуртеше, сякаш се е пробила тръба, и плискаше шумно върху тепиха. Хари чу как зрители зад гърба му нададоха недоволни викове и установи, че се е изправил. Лиз го дръпна обратно на седалката.
— Красота! — възкликна тя. — Видя ли колко бърз беше Иван? Нали ти обещах, че ще падне голям купон!
Главата на боксьора в червените шорти беше извита настрани и Хари го виждаше в профил. Кожата около окото му набъбваше, докато се пълнеше с кръв отвътре. Все едно гледаше как се издува плажен дюшек.
Хари получи странно усещане за дежа-вю и му се догади. Иван се приближи до безпомощния си противник, който вече надали съзнаваше, че се намира на боксов ринг. Без да бърза, той огледа съперника си, както кулинарен спец се чуди дали да отреже първо крилото или бутчето на пилето. На заден план, между двамата боксьори, Хари виждаше съдията. Стоеше с леко килната странично глава и ръце, изпънати отстрани на тялото. Хари разбра, че реферът не възнамерява да предприема абсолютно нищо, и усети как сърцето му се блъска в долната част на ребрата. Триото изостави анемичното си изпълнение и се развихри. Чуваше се яко тръбене и бухане на барабани.
„Спри“, помисли си Хари и в същия миг чу собствения си глас:
— Удряй!
Иван замахна.
Хари не чу отброяването на секундите. Не видя как съдията вдигна ръката на Иван във въздуха, нито пък поздрава на победителя към зрителите в четирите ъгъла на ринга. Взираше се във влажния напукан циментов под пред краката си, където дребно насекомо се мъчеше да се откъсне от алена капка кръв. Бе впримчено в капана на водовъртеж от събития и случайности, нагазило до коленете в кръв. Мислено Хари се върна в друга страна, пренесе се в друго време и се опомни чак когато нечия ръка го потупа между плешките.
— Спечелихме! — извика Лиз в ухото му.
Наредиха се на опашка да си получат печалбата от букмейкъра. Хари чу зад гърба си познат глас да говори на норвежки: