— Не — отвърна Хари и добави: — Защо, дявол да го вземе, всички ме питат само това?
— Дявол да го вземе, а? — тя се заизвива на стола си. — Този въпрос, предполагам, ти го задават предимно жени?
Хари се позасмя.
— Ти какво, да ме засрамиш ли се опитваш? Я, по-добре ти ми разкажи за твоите гаджета.
— За кого по-конкретно?
Държеше лявата си ръка в скута, а с дясната стискаше халбата. С играеща на устните си усмивка отметна назад глава и го фиксира с поглед.
— Само не си въобразявай, че съм девствена.
Хари насмалко да избълва на фонтан портокаловия сок от устата си.
— Откъде-накъде? — добави презрително Рюна.
„Правилно: откъде-накъде“, помисли си Хари и видя как кожата на гръкляна ѝ потръпна, докато тя преглъщаше. Спомни си какво бе казал Йенс Бреке за адамовата ябълка: по принцип няма как да се премахне оперативно.
— Шокиран ли си? — Остави халбата върху масата и внезапно придоби сериозен вид.
— Откъде-накъде? — попита той и въпросът му прозвуча като ехо от нейния. — Аз, например, дебютирах някъде на твоята възраст — побърза да добави той.
— При мен обаче се случи на тринайсет.
Хари си пое дъх, обмисли положението и изпусна бавно въздуха между зъбите си. Реши, че е крайно време да приключи темата.
— Сериозно? А на колко години беше партньорът ти?
— Тайна. — Тя отново си върна заядливата физиономия. — Я вместо да ме разпитваш, ми кажи защо си нямаш приятелка.
Хари замалко да ѝ отговори, навярно подтикван от желанието да пробва ще успее ли да даде равностоен отпор на шокиращото ѝ признание. Дали да не ѝ разкаже, че двете жени, които с ръка на сърцето можеше да твърди, че е обичал, са мъртви? Едната — погубена от собствената си ръка, другата — от ръката на убиец.
— Дълга история. Изгубих ги.
— Тях? А те колко са? Сигурно затова са скъсали с теб. Защото си тъкал на два стана, а?
Хари долови детинската жар в гласа и смеха ѝ. Не намери смелост да я попита в какви отношения е с Йенс Бреке.
— Не. Просто не бях достатъчно нащрек.
— Нещо стана много сериозен.
— Извинявай.
Поседяха мълчаливо. Рюна чоплеше етикета на бутилката бира. По едно време вдигна глава към Хари. Имаше вид на изпаднала в двоумение. Етикетът се отлепи.
— Ела да ти покажа нещо — хвана го тя за ръка.
Слязоха по стълбите, провирайки се между студентите. Поеха по тротоара, после се качиха и тръгнаха по тясна пасарелка над широкия булевард. По средата спряха.
— Погледни — посочи тя. — Не е ли красиво?
Хари се загледа в уличното движение, което течеше към тях и отминаваше. Улицата се простираше, докъдето му стигаше погледът, а светлините от автомобилите, мотоциклетите и триколесните рикши се сливаха в река. Сякаш потекла лава, в далечината изтъняваше до жълта ивица.
— Прилича на гърчеща се змия с флуоресцентна шарка на гърба, виждаш ли?
Рюна се надвеси над перилата.
— Знаеш ли кое е странното? Знам, че из този град се разхождат хора, готови да убият за символичната сума в джобовете ми, без да им трепне окото. Въпреки това в Банкок никога не съм се страхувала. В Норвегия всеки уикенд ходехме в планинската ни вила. Ориентирам се из района и със затворени очи. Всяка ваканция пък пътувахме до Йорща, където всички се познават, а за дребните кражби на стоки от бакалията се съобщава на първа страница в местния вестник. И въпреки това тук в най-голяма степен се чувствам в безопасност. Тук, където навсякъде гъмжи от народ, а аз не познавам никого. Не е ли странно?
Хари се чудеше какво да отговори.
— Ако можех да избирам, щях да остана в Банкок до края на живота си. И поне веднъж седмично да се качвам тук и просто да си стоя и да гледам.
— Автомобилите ли?
— Да. Обожавам уличното движение. — Неочаквано тя се обърна към Хари с блеснали очи. — А ти?
Хари поклати глава. Тя отново обърна лице към булеварда.
— Жалко. Познай колко коли се движат по банкокските пътища в момента. Три милиона. Всеки ден броят им нараства с хиляда. Водач на автомобил в Банкок прекарва средно между два и три часа дневно в колата си. Чувал ли си за „Комфорт 100“? Продават се по бензиностанциите — найлонови пликчета, в които да се облекчаваш, докато киснеш в задръстване. Според теб дали ескимосите имат дума за „трафик“? А маорите?
Хари сви рамене.
— Замисли се само какво пропускат — продължи Рюна. — Хората, които живеят на места, където нямат възможността да се къпят в навалица като тукашната. Дай си ръката… — Хвана дланта му и я вдигна. — Усещаш ли? Вибрациите? Това е енергията от всички наоколо. Носи се из въздуха. Ако си под смъртна заплаха и ти се струва, че няма кой да те спаси, изпъваш ръце нагоре и поемаш част от цялата тази енергия. Така ще си осигуриш безсмъртие. Това е самата истина!