Очите ѝ сияеха, цялото ѝ лице сияеше. Тя долепи дланта на Хари до бузата си.
— Усещам, че ти е отреден дълъг живот. Предълъг. По-дълъг, отколкото на мен.
— Не говори така — спря я Хари. Кожата ѝ изгаряше дланта му. — Ще ти донесе лош късмет.
— По-добре лош късмет, отколкото никакъв. Така казваше татко.
Хари си издърпа ръката.
— Не искаш ли да живееш вечно? — прошепна Рюна.
Той притвори очи. Знаеше, че мозъкът му ще запечата като на лента как двамата стоят на пасарелката, докато покрай тях сноват забързани минувачи, а под краката им се извива светеща змия. Точно както човек запечатва с фотоапарат инцидентно посещавани места, защото знае, че часовете му там са преброени. Хари и преди беше запечатвал в съзнанието си ценни моменти: среднощен полет над басейна в плувния комплекс „Фрогнер“; нощ в Сидни, вятърът развява алена женска грива; студен февруарски следобед на летище „Форнебу“, сестра му го чака сред проблясващите светкавици на фотографите от пресата. Хари знаеше, че независимо какво ще го сполети, той винаги ще може да посегне към тези кадри, те никога няма да избледнеят, а напротив, с течение на времето ще добият яркост и наситеност.
В същия миг усети капка върху лицето си. После още една. Вдигна изненадано очи нагоре.
— Някой ми каза, че дъждовете започвали чак през май.
— Това са така наречените манго-дъждове — обясни Рюна и обърна лице към небето. — Често се случва да ни връхлетят. Това значи, че плодовете на манговите дървета са узрели. След няколко минути ще се излее порой. Хайде, идвай…
Двайсет и трета глава
Хари се унасяше. Звуците вече не го смущаваха толкова. Пък и беше започнал да долавя известен ритъм в трафика, своего рода предсказуемост. През първата му нощ в Банкок всеки внезапен вой на клаксон го будеше. Още няколко нощи тук и вероятно щеше да се буди поради липса на клаксонов вой. Пърпоренето на спукано автомобилно гърне не се появяваше случайно. То си имаше своя роля в само привидния хаос. Просто беше нужно малко време да уловиш скритата закономерност, както отнема време вестибуларният ти апарат да се нагоди към поклащането на кораба.
Беше се уговорил с Рюна да се срещнат в едно кафене до университета, за да ѝ зададе няколко въпроса за баща ѝ. Когато снощи тя слезе от таксито, от косата ѝ още капеше вода.
През нощта му се присъни Биргита. Отдавна не го беше навестявала. Косата ѝ лепнеше по бледата кожа. Но се усмихваше и беше жива.
За четири ча̀са адвокатът на Уо успя да го измъкне от следствения арест.
— Доктор Линг. Работи за Соренсен — въздъхна Лиз на сутрешната оперативка. — Нхо тъкмо попита Уо къде се е намирал в деня на убийството и разпитът приключи.
— И какво извлече от отговора ходещият детектор на лъжата? — поинтересува се Хари.
— Нищо — призна Нхо. — Арестантът категорично отказа да ни предостави каквато и да било информация.
— Как така нищо? Мамка му, а аз си мислех, че в Тайланд сте майстори на водните мъчения и на електрошока.
— Някой ще бъде ли така добър да ме обнадежди с някоя позитивна новина? — помоли Лиз.
Изпука вестник.
— Пак се обадих в хотел „Марадиз“. Нали първият администратор, с когото говорих, каза, че някакъв фаранг редовно водел там жена. Пристигали с дипломатическа кола. Днес попаднах на друг служител. Според него жената била бяла и двамата разговаряли на език, който му приличал на немски или холандски.
— Норвежки — уточни Хари.
— Опитах се да изкопча някакво описание на двамата, но знаеш как е…
Нхо и Сунторн се ухилиха и забиха погледи в пода. Настъпи мълчание.
— Какво да знам? — не разбра Хари.
— Северняците изглеждат еднакви — въздъхна Лиз. — Сунторн, отбий се в хотела със снимки и виж дали администраторът няма да разпознае посланика и жена му.
Хари сбърчи нос:
— Семейна двойка да плаща двеста долара на нощувка за любовна квартира само на няколко километра от жилището им? Не е ли малко перверзно?
— По думите на администратора отсядали там през уикендите — поясни Рангсан. — Дадоха ми няколко дати.
— Залагам вчерашната печалба, че не е ходел там с жена си.
— Възможно е да си прав — съгласи се Лиз. — Така или иначе, малко вероятно е показанията на администратора да тласнат следствието напред.
Тя разпусна оперативката и ги посъветва да използват деня, за да наваксат с изоставащата работа по документацията със случаи, временно оставени на заден план, когато убийството на норвежкия посланик е получило приоритет. Другите излязоха. Остана само Хари.