— Значи, изтеглихме картата „Върни се в изходна позиция“, а? — попита той.
— На практика не сме мърдали оттам. Вероятно ще стане на вашата.
— Как така на нашата?
— Сутринта говорих с началника на полицията. Вчера се чул с някой си господин Турхюс, който се интересувал колко време смятаме да отделим на разследването. Ако не сме разполагали с конкретни улики, норвежките власти искали случаят да бъде приключен в рамките на тази седмица. Нашият началник обяснил, че случаят си е тайландски вътрешен въпрос и няма как да затворим делото просто така. По-късно през деня обаче получил обаждане от Министерството на правосъдието на Тайланд. Добре направихме, като отметнахме обиколката на града овреме, Хари. По всичко личи, че още в петък ще се прибереш у дома. Освен ако, както казах, не се появи конкретна следа.
— Хари!
Тоние Виг го посрещна на рецепцията с пламнали от възбуда бузи и начервени устни. Хари я заподозря, че преди да излезе от кабинета, си е сложила червило.
— Да пийнем по чаша чай. Ао!
Ао го изгледа с безмълвен страх и макар Хари да побърза да я увери, че посещението му няма нищо общо с нея, погледът ѝ напомняше антилопа на водопой, докато я дебнат лъвове. Обърна им гръб и се отдалечи.
— Хубаво момиче. — Тоние изгледа изпитателно Хари.
— Прекрасно. Младо.
Видимо доволна от отговора, тя го заведе в кабинета си.
— Снощи се опитах да се свържа с теб, но сигурно си бил някъде навън.
Хари долови желанието ѝ да я попита по какъв повод го е търсила, но си замълча. Ао донесе чая и Хари я изчака да се оттегли.
— Трябват ми някои сведения — подхвана после той.
— Какви?
— Понеже в отсъствието на посланика ти си оглавявала дипломатическата мисия, водила си, предполагам, дневник на командировките му.
— Разбира се.
Хари ѝ изреди четири дати и тя ги провери в бележника си. Посланикът, оказа се, бе пътувал служебно и през четирите посочени дни: три пъти до Чанг Май и веднъж до Виетнам. Хари бавно си записа информацията, докато се готвеше за продължението.
— Посланикът познаваше ли други норвежки в Банкок освен съпругата си?
— Не… Не и доколкото ми е известно. Нито една… с изключение на мен, де.
Хари изчака Тоние Виг да остави чашата си и попита:
— Как ще реагираш, ако ти кажа, че според мен с посланика сте имали връзка?
Брадичката ѝ увисна. Зъбите ѝ бяха достойни за реклама на норвежкото дентално здравеопазване.
— Майчице! — отрони само тя.
Хари установи, че възклицанието все още е живо в речника на някои жени. Прочисти гърло:
— Според мен двамата с посланика сте прекарали въпросните четири дни в хотел „Марадиз“. Ако е истина, ще те помоля да ми разкажеш за връзката ви и къде си била в деня на смъртта му.
Беше изненадващо да видиш как бледа жена като Тоние Виг може да стане още по-бледа.
— Трябва ли да говоря с адвокат? — попита накрая тя.
— Ако нямаш какво да криеш, не.
Хари забеляза как в ъгъла на окото ѝ набъбна сълза.
— Нямам какво да крия.
— Тогава говори с мен.
Тя потупа внимателно със салфетка окото си, за да не размаже туша от миглите.
— Да ви призная, имала съм причини да искам да го убия.
Хари обърна внимание на подновяването на официалното обръщение и зачака търпеливо.
— Когато научих за смъртта му, почти се зарадвах.
Хари усети, че Тоние Виг е пред откровение. Трябваше просто да си мълчи и да не допуска да пресече излиянията ѝ с някоя глупава реплика. Признанията рядко идват само по едно.
— Защото не е искал да напусне съпругата си ли?
— Не! — поклати глава тя. — Разбрали сте ме погрешно. Защото той съсипа целия ми живот! Всичко, което…
Първото ридание прозвуча толкова пропито с болка, че Хари беше сигурен: напипал е болно място. Тоние Виг се взе в ръце, избърса очите си и се прокашля:
— Назначението му беше политическо, той изобщо не притежаваше нужната квалификация за поста. Бяха ми подсказали, че ме спрягат за посланическото място, но изведнъж намърдаха него. Бързо-бързо го изпратиха, все едно искаха час по-скоро да го изгонят от Норвегия. Бях принудена да връча ключовете за посолството на човек, който не правеше разлика между съветник и аташе. Никога не сме били любовници. За мен тази мисъл е повече от абсурдна, разбирате ли?
— Какво стана после?
— Когато ме повикаха да го идентифицирам, изведнъж забравих цялата горчивина от назначението му за посланик. Не се вълнувах от новата възможност да заема поста. Спомних си само колко свестен и умен мъж беше той. Наистина беше такъв!
Тя натърти на последното, все едно Хари бе възразил.
— Макар да не го биваше за посланик. И, знаете ли, впоследствие доста разсъждавах. Вероятно съм допуснала грешка в подредбата на житейските си приоритети. Има и по-важни неща от професията и кариерата. Не е изключено изобщо да не се кандидатирам за посланическия пост. Бъдещето ще покаже. Налага се да съобразя куп други ангажименти. Не, засега няма да правя окончателни заявления.