Тя подсмръкна няколко пъти. Видимо се беше окопитила.
— Случва се изключително рядко съветник на посланика да бъде избран за посланик в същото посолство, знаете ли? Доколкото ми е известно, историята не познава такъв случай.
Тя извади дамско огледалце и провери в какъв вид се намира гримът ѝ.
— Но все някога има и първи път, предполагам — добави тя сякаш на себе си.
Докато се връщаше с такси към полицейското управление, Хари реши да зачеркне Тоние Виг от списъка със заподозрени. Отчасти защото показанията ѝ звучаха убедително, отчасти защото не беше трудно да докаже, че на датите, когато посланикът е отсядал в хотел „Марадиз“, тя се е намирала другаде. От Тоние бе получил и друга ценна информация: тя потвърди, че трайно пребиваващите норвежки в Банкок не са никак много.
Затова, когато в мислите му внезапно нахлу немислимото, той се почувства, все едно някой го е ударил с юмрук в стомаха. Защото то изобщо не беше чак толкова немислимо.
През стъклената врата на „Хард рок кафе“ влезе момиче, съвсем различно от онова, което Хари бе видял в градината и на погребението — онова със силно резервирания език на тялото и начумереното инатливо изражение. Рюна го забеляза да седи с празна бутилка от кока-кола и вестник пред себе си и разцъфна в ослепителна усмивка. Беше се издокарала с рокля на сини цветя с къс ръкав. С финеса на изкусен илюзионист придържаше протезата по начин, който я правеше почти незабележима.
— Подранил си — установи прехласната тя.
— Трудно е да прецениш колко ще те забави трафикът. Не исках да закъснявам.
Тя се настани и поръча студен чай.
— Вчера майка ти…
— Спеше — кратко отвърна тя. Толкова кратко, че на Хари му прозвуча като предупреждение. Той обаче не разполагаше с повече време, за да се церемони.
— Искаш да кажеш, беше пияна?
Рюна вдигна очи към него. Веселата усмивка се бе изпарила.
— Ти за майка ми ли искаш да си говорим?
— И за нея. Разбираха ли се с баща ти?
— Защо не я попиташ лично?
— Защото ти ми се струваш по-слаба лъжкиня — призна откровено Хари.
— Нима? Щом е така, разбираха се превъзходно. — По лицето ѝ отново се изписа опърничавото изражение.
— Чак толкова зле ли вървеше бракът им?
Тя се размърда нервно на стола.
— Съжалявам, Рюна, но това ми е работата.
— С майка ми не се погаждаме особено — сви рамене тя. — Докато с татко си бяхме суперблизки. Според мен тя ревнуваше.
— Кого?
— И двамата. Май повече ревнуваше него. Не знам.
— Защо?
— Защото той сякаш нямаше нужда от нея. Третираше я като въздух…
— Случвало ли се е баща ти да те води на хотел, Рюна? Например в „Марадиз“?
По лицето ѝ се изписа изумление.
— Какво имаш предвид? Защо ще ме води на хотел?
Хари закова поглед във вестника, но се насили да го вдигне.
— Пфу! — избухна тя и хвърли лъжичката в чашата, а чаят се разплиска. — Що за шантави въпроси задаваш. Накъде биеш?
— Рюна, разбирам колко ти е трудно, но подозирам, че баща ти е вършил неща, за които би трябвало да се разкайва.
— Татко? Че той непрекъснато се разкайваше. Съжаляваше, поемаше цялата вина за щяло и нещяло, извиняваше се… но проклетата гадина все не искаше да го остави на мира. Отнасяше се към него като към псе, не ставаш за това, не ставаш за онова, въвлече ме в тази история и така нататък. Мислеше си, че не чувам упреците ѝ, но аз ги чувах. Всяка думичка. Не била създадена да живее с евнух, била жена от плът и кръв. Съветвах го да я зареже, но той търпеше. Заради мен. Не ми го е казвал, но аз виждах — правеше го заради мен.
Хари имаше чувството, че през последните две денонощия плува в река от сълзи, но сега сълзи не рукнаха.
— Опитвам се да подхвана темата… — Той наведе глава, за да улови погледа ѝ. — … за различната сексуална ориентация на баща ти.
— Затова ли си толкова яко стресиран? Защото не допускаше да знам, че баща ми беше обратен?
Хари едва се удържа да не зяпне.
— Какво разбираш под „обратен“?
— Гей, хомосексуалист, педал, сестричка, мека китка. Аз съм резултатът от един от малкото пъти, когато татко се е прежалил да изчука гаднярката. За него е било пълна отврат.
— Той ли ти го каза?
— Беше твърде свестен да изрече подобно нещо. Но аз си знаех. Бях най-добрата му приятелка. Това вече ми го е казвал. Понякога имах чувството, че съм единствената. „На света обичам само теб и конете“ — призна ми веднъж той. Мен и конете, оригинално, а? Като студент, преди да се запознае с майка ми, май си е имал гадже, някакво момче. Но тъпакът го зарязал, не му стискало да се покаже с него пред хора. Нормално, де. Всъщност татко също се е притеснявал връзката им да не се разчуе. Било е отдавна. Тогава времената са били съвсем различни.