— Възможно е. — Хари се почеса зад ухото. — Казват, че скумрията се хранела и с човешко месо. Не знам. Сигурно всички са си гризнали по някое парче. Рибите, имам предвид.
Хилде Молнес вдигна триумфално чаша.
— И аз мисля като вас! Всички си гризват по някое парче.
Хари я изчака да си изпие питието.
— Мой колега от Осло току-що е разговарял с бизнес адвоката на вашия съпруг, Бьорн Харайд от Олесюн. Вероятно ви е известно правото на адвокатите да оповестяват информация, дори и класифицирана като служебна тайна, в случай че клиентът им е починал и по тяхно мнение информацията няма да навреди на репутацията му?
— Не.
— Бьорн Харайд отказал да говори. Затова моят колега се обадил на брата на Атле Молнес, но за жалост и от него не успял да изкопчи почти никакви сведения. Вашият девер станал особено мълчалив, когато моят колега лансирал теорията, че Атле Молнес изобщо не е разполагал с толкова голяма част от семейното състояние, колкото мнозина му приписвали.
— Кое ви наведе на тази мисъл?
— Човек, притеснен да изплати хазартен дълг от 750 000 крони, не е непременно беден, но определено не разполага с братския си дял от семейно състояние, възлизащо на близо двеста милиона крони.
— Къде…
— Колегата ми поиска справка за счетоводния баланс на „Мебели Молнес“ АД от регистъра в Брьоньосюн. Собственият капитал, вписан в счетоводната документация, е, разбира се, по-малък, но колегата ми открил, че фирмата се търгува на борсата в Осло в листата с дребни и средни предприятия. Обадил се на брокер да изчисли пазарната ѝ капитализация. В семейното предприятие „Молнес Холдинг“ има четирима акционери — трима братя и една сестра. И четиримата са членове на управителния съвет на „Мебели Молнес“ АД. Откакто акциите са прехвърлени от Молнес старши на холдинговата компания, в борсовите бюлетини липсват данни за продажба на дялове. Освен ако съпругът ви не е продал своя дял от фирмата на някой от братята или на сестра си, той би следвало да разполага с поне… — Хари погледна бележника си, където си беше записал издиктуваната по телефона информация. — … петдесет милиона крони.
— Подготвили сте си домашното, виждам.
— Половината от нещата, които току-що ви наговорих, не ги разбирам. Схващам само, че някой е запорирал парите на съпруга ви, и искам да знам защо.
Хилде Молнес го погледна над очилата си.
— Наистина ли искате да знаете?
— И защо да не искам?
— Не съм съвсем сигурна дали онези, които ви изпращат тук, са предполагали колко надълбоко ще проникнете в… личния живот на посланика.
— Вече научих всичко, госпожо Молнес.
— И сте в течение на…?
— Да.
— Аха…
Тя направи пауза, докато пресушаваше ракията. Сервитьорът се зададе с бутилката, но тя махна отрицателно.
— Ако уважаемият инспектор знае, че семейство Молнес са и потомствени пейкотъркачи в молитвения дом на Вътрешната мисия, и членове на Християндемократическата партия, сам ще стигне до отговора на въпроса си.
— Сигурно, но ще ви бъда дълбоко признателен да го чуя от вашите уста.
Тя потръпна, сякаш чак сега усети тръпчивия вкус на оризовата ракия.
— Бащата на Атле взе това решение. Покрай кампанията за избор на партиен лидер плъзнаха слухове и Атле се видя принуден да признае истината на баща си. Седмица по-късно той състави завещанието. Там пише, че делът на Атле от семейното имущество ще продължава да се води на негово име, но правото да се разпорежда с него се прехвърля на Рюна; тогава тя тъкмо се беше родила. Правото ѝ на разпореждане влиза в сила при навършени двайсет и три години.
— А дотогава кой е неин попечител?
— Никой. Което значи, че парите остават в семейното предприятие.
— Ами сега, когато съпругът ви е мъртъв?
— Сега — Хилде Молнес прокара пръст по ръба на чашата, — сега Рюна ще наследи всички пари. А до двайсет и третия ѝ рожден ден правото на разпореждане с тях ще се прехвърли на носителя на родителските права върху нея.
— Ако ви разбирам правилно, в момента парите са освободени от опека и вие се разпореждате с тях.
— Май така излиза. Докато Рюна стане на двайсет и три.
— Какво точно включва правото на разпореждане?
— Не съм се интересувала подробно — сви рамене Хилде Молнес. — Научих за това едва преди няколко дни — от адвокат Харайд.
— Искате да кажете, че клаузата за прехвърлянето на правото на разпореждане не ви е била известна по-рано?
— Може и да са ми споменали нещо такова. Поискаха да подпиша някакви документи, но всичко това ми се струва адски сложно, не мислите ли? Така или иначе, тогава изобщо не отдадох значение на този факт.
— Изобщо ли? — уж невинно попита Хари. — Преди малко ми се стори, че споменахте нещо за пословичната пресметливост на сюнмьорците…