— Винаги съм била лоша тяхна представителка — усмихна се бледо тя.
Хари я погледна. Дали се преструваше на по-пияна, отколкото беше? Почеса се по тила.
— Откога се познавате с Йенс Бреке?
— Интересува ви по-скоро откога се чукаме, нали?
— И това, да.
— Дайте да караме в хронологична последователност. Да видим… — Хилде Молнес сключи вежди и присви очи срещу тавана. Опита се да подпре брадичка на ръката си, но брадичката ѝ се изхлъзна. Хари разбра, че греши: Хилде Молнес се беше натряскала до козирката.
— Запознахме се на приема по случай посрещането на Атле два дни след пристигането ни в Банкок. Събитието започна в осем вечерта. Беше поканена цялата норвежка общност. Състоя се в градината пред дипломатическата резиденция. Той ме изчука в гаража. Трябва да е било два-три часа след началото на мероприятието. Казвам, че той ме изчука, защото в онзи момент вероятно съм била мъртвопияна и не се е нуждаел от моето съдействие. Или съгласие. Следващия път обаче го получи. Или по-следващия, забравила съм. При всички случаи след няколко тека се запознахме, нали за това питахте. И оттогава продължихме да се опознаваме. Вече се знаем много добре. Това стига ли ви, инспекторе?
Хари изпитваше раздразнение. Вероятно защото именно по този начин Хилде Молнес излагаше на показ равнодушието и самопрезрението си. Тя определено не му предлагаше нито една причина да пипа с кадифени ръкавици.
— Обяснихте, че в деня, когато съпругът ви е починал, сте си били у дома. Къде точно се намирахте между пет следобед и часа, в който са ви съобщили за смъртта му?
— Не си спомням!
Тя се засмя — прозвуча като грак на гарван в утринно притихнала гора и Хари забеляза, че са започнали да привличат вниманието на околните. За миг тя сякаш щеше да се свлече от стола, но после си възвърна равновесието.
— Не се стряскайте така, инспекторе. Имам алиби, нали така му викате? Имам, и още как, и то желязно алиби за ваше сведение. Дъщеря ми на драго сърце ще потвърди, че през въпросната вечер не съм била в състояние да се движа. След вечеря, спомням си, отворих бутилка джин и сигурно съм заспала, после съм се събудила, после пак съм пила, после пак съм заспала, събудила съм се и така нататък. И сам се досещате.
Хари разбираше.
— Да ви интересува още нещо, инспектор Хуле?
Провлачваше гласните в името му, не много, но достатъчно да го провокира.
— Само дали сте убили съпруга си, госпожо Молнес.
С изненадващо бързо и сръчно движение тя сграбчи чашата и преди Хари да ѝ попречи, усети как стъкленият съд профуча покрай ухото му и се строши в стената отзад. Хилде Молнес направи гримаса.
— След случилото се едва ли ви се вярва, но бях топреализаторка на момичешкия отбор в Йорща, категория от четиринайсет до шестнайсет години. — Гласът ѝ звучеше спокойно, сякаш вече бе успяла да загърби трагедията. Хари видя как мнозина посетители се обърнаха към тях с ужасени лица. — На шестнайсет години… трябва да е било ужасно отдавна. Бях най-хубавото момиче в… това сигурно вече съм ви го казала. Имах и форми, не като сега. Преди всеки мач с моя приятелка влизахме в съблекалнята на съдиите, загърнати с два миниатюрни пешкира, и се извинявахме, че уж сме сбъркали вратата — всъщност сме търсили душовете. Всичко за отбора, нали разбирате. Но не забелязах това да влияе особено на съдийските отсъждания. Сигурно са се чудили какво търсим при душовете преди мача.
Неочаквано тя се изправи и кресна:
— Йорща момче, оле, оле, оле! Йорща момче, напред, напред, напред! — и пак тупна на стола. В ресторанта се възцари тишина. — Това беше бойният ни вик. Ако сложиш „момиче“, ритъмът се нарушава. А навярно просто сме обичали да се показваме.
Хари я улови под ръка и я поведе надолу стълбите, прикрепяйки я. Даде адреса ѝ на шофьора на таксито, връчи му петдоларова банкнота и го помоли да се погрижи госпожата да се прибере невредима. Таксиджията вероятно не разбра почти нищо от думите му, но си даде вид, че е схванал заръката.
Хари влезе в един бар по Сой 2 в посока Силом. До барплота беше почти празно, а на сцената стояха две гоу-гоу-момичета, които явно още не бяха ангажирани за вечерта, а очевидно и не хранеха големи надежди да им се усмихне късметът. Все едно миеха чинии, докато чинно клатеха крака, а циците им подскачаха нагоре-надолу под звуците на „When Susannah Cries“. Хари не беше сигурен кое е по-тъжно.
Някой му сервира бира, която не бе поръчвал. Той я остави недокосната, плати и се обади в управлението от кабинката до мъжката тоалетна. Не видя да има женска.