За миг настъпи почти пълна тишина. Банкок сякаш си пое дъх. После същата корабна сирена отново разцепи въздуха. Жалостно. „Звучи като тръбният зов на грамаден, самотен слон“ — помисли си Хари. Автомобилите пак надуха клаксони.
Пред апартамента си видя бележка на изтривалката. „При басейна съм. Рюна“.
Хари вече бе забелязал, че срещу числото 5 на таблото с бутоните в асансьора пише „басейн“. Слезе на петия етаж и действително долови миризмата на хлор. Зад ъгъла имаше плувен басейн под открито небе с балкони от двете страни. Водата леко проблясваше под лунната светлина. Хари приклекна до ръба и топна ръка.
— Тук се чувстваш в свои води, нали?
Рюна не отговори. Само ритна с крака, подмина го и пак се гмурна. Дрехите и протезата ѝ лежаха смотани на купчинка върху един шезлонг.
— Знаеш ли колко е часът? — попита Хари.
Тя изплува точно под него, обгърна с длан тила му, вдигна колене и леко се оттласна. Свари го напълно неподготвен, той изгуби равновесие и ръцете му попаднаха върху гола гладка кожа, когато се понесе по водата с Рюна под себе си. Не произведоха нито звук. Само избутваха настрани водата като тежка топла завивка и потъваха. В ушите на Хари нахлу бълбукане и той усети гъдел, главата му сякаш започна да се разширява. Стигнаха дъното, той стъпи и изплува заедно с нея.
— Ти си луда! — изпръхтя Хари.
Рюна се засмя тихо и се отдалечи с бързи загребвания.
Тя излезе от басейна, а Хари вече лежеше на ръба с капещи дрехи. Отвори очи. Рюна държеше кепче за отпадъци и се опитваше да улови едро водно конче, отпуснало се върху водата.
— Истинско чудо — отбеляза Хари. — Бях твърдо убеден, че единствените насекоми, способни да оцелеят в този град, са хлебарките.
— Част от добрите винаги оцеляват. — Рюна вдигна внимателно кепчето, изтегли го към себе си, освободи водното конче от мрежата и то полетя над басейна с тихо бръмчене.
— Хлебарките не са ли добри?
— Пфу, гнусни са!
— Това не означава, че непременно са зли.
— Сигурно. Но според мен не са добри. Просто съществуват, нищо повече.
— Просто съществуват — повтори Хари, без да я иронизира; само като повод за размисъл.
— Така е устроен светът: приисква ни се да ги стъпчем. В противен случай щяха да се нароят твърде много…
— Интересна теория.
— Чуй — прошепна тя. — Всички спят.
— Банкок никога не спи.
— Напротив, заслушай се. Това са звуци от сън.
Кепчето беше прикрепено към кух алуминиев прът и Рюна духна в него. Подобен звук издава австралийският инструмент диджериду. Хари се заслуша. Тя имаше право.
Рюна се качи в апартамента му, за да използва душа. След няколко минути излезе от банята, завита в малък пешкир. Хари вече стоеше в коридора и натискаше копчето за асансьора.
— Дрехите ти са на леглото — осведоми я той и затвори външната врата.
После чакаха асансьора заедно. Червеният индикатор над вратата беше започнал низходящо отброяване на етажите.
— Кога ще си тръгваш? — попита Рюна.
— Скоро. Освен ако не изникне нещо.
— Знам за срещата ти с мама.
Хари бръкна в джобовете на панталона си и огледа ноктите на краката си. Рюна го бе посъветвала да ги подкъси. Вратите на асансьора се разтвориха и Хари влезе в кабината.
— Майка ти твърди, че вечерта, когато е бил убит баща ти, си е била вкъщи и ти можеш да го потвърдиш.
— Ама ти сериозно ли искаш да ти отговарям? — простена Рюна.
— Май не. — Той отстъпи крачка назад и двамата се спогледаха, докато изчакваха вратите да се затворят. — Ти кого подозираш? — попита накрая Хари.
Рюна продължаваше да го гледа, докато вратите се приплъзваха една към друга.
Двайсет и седма глава
По средата на китарното соло на Джими Хендрикс в песента „All Along The Watchtower“ музиката внезапно спря и Джим Лав подскочи, защото усети, че някой му е свалил диадемата със слушалките.
Извърна се на стола и висок рус мъж, без съмнение проявил небрежност при употребата на слънцезащитен лосион, се извиси над него в тясната охранителна будка. Голяма част от лицето бе скрито зад чифт авиаторски очила със съмнително качество. Джим имаше набито око за маркови очила — за своите бе прежалил едноседмичната си заплата.