Джим вдигна поглед към календара на стената:
— Много ясно.
Спуснаха се по някакви стълби и влязоха в топло влажно мазе, където Джим включи самотна крушка и отключи една от металните картотеки покрай стената. Видеозаписите стояха чинно подредени по рафтове.
— Ако искате да проверите целия паркинг, предстои ви да изгледате доста записи.
— Достатъчно е да проверим паркинга за гости — поясни Хари.
Охранителят се разтърси из рафтовете. За записите от всяка видеокамера си имаше отделен рафт, а датите бяха отбелязани с молив на гръбчетата на касетите. Той издърпа една.
— Време е за шоу.
Отвори друга картотека, където имаше видеоплейър и монитор, пъхна касетата и след няколко секунди на екрана се появи черно-бяла картина. Хари веднага позна паркинга за гости. Записът явно беше направен с камерата, която беше видял миналия път. В долния ъгъл на екрана се изписваше месецът, денят и часът. Превъртяха записа до 15:50. Не се виждаше никакъв дипломатически автомобил. Почакаха. Все едно гледаха стопиран кадър. Нищо не се променяше.
— Да пуснем записа на забързан каданс — предложи Джими.
Освен дето броячът в ъгъла започна да мени бързо показанията си, разлика не произтече. Часът стана седемнайсет и петнайсет. Две коли профучаха покрай камерата и оставиха мокри следи по цимента. В седемнайсет и четирийсет следите бяха изсъхнали и изчезнали, но от мерцедеса на посланика нямаше и помен. В седемнайсет и петдесет Хари спря записа.
— По наши сведения на паркинга за гости е имало дипломатически автомобил.
— Съжалявам — поклати глава Джим. — Явно информацията ви е погрешна.
— Възможно ли е да е паркирал другаде?
— Възможно е, разбира се. Но пренасочват всички водачи без абонаментно място по пътя покрай тази камера. Щяхме да видим колата.
— Искаме да погледнем още някой запис.
— Готово. Кой да извадя?
Нхо се разрови из джоба си.
— Знаеш ли къде е паркинг-мястото на колата с този регистрационен номер? — попита той и подаде едно листче към Джим. Охранителят го изгледа мнително.
— По дяволите, човече, ти си знаел английски.
— Говорим за червено порше.
— И без да проверявам, ще ви отговоря: никой от работещите тук не кара червено порше. — Джим му върна листчето.
— Faen! — изпусна на норвежки Хари. Мамка му!
— Какво беше това? — ухили се Джим.
— Норвежка дума, която не искаш да научиш.
Излязоха на слънчева светлина.
— Ще ти намеря страхотен чифт на символична цена — предложи услугите си Джим и посочи слънчевите очила на Хари.
— Благодаря, няма нужда.
— Или ако търсиш нещо друго. — Джим му смигна и се засмя. Вече щракаше с пръсти. Сигурно изгаряше от нетърпение пак да си сложи слушалките. — Ей, полицай! — извика той след тях. Хари се обърна. — Фа-ан!
По целия път до колата чуваха смеха му.
— И така, какво знаем? — попита Лиз и намести краката си върху бюрото.
— Знаем, че Бреке лъже. След срещата си с посланика го бил изпратил до подземния паркинг, където Молнес оставил колата си. Поне така твърди.
— И защо ще лъже точно за това?
— По телефона посланикът иска само потвърждение на уговорката за четири следобед. Посланикът се е явил в кабинета на Бреке. Това е извън всякакво съмнение. Говорихме със секретарката. Тя потвърди също, че двамата са излезли заедно от кабинета, а Бреке се отбил до бюрото ѝ да ѝ даде някои наставления. Запомнила го, защото наближавало седемнайсет часа и тя се канела да си тръгва.
— Добре, че поне някой помни нещо.
— Не знаем обаче какво са правили Бреке и посланикът после.
— Къде е оставил колата си? Не ми се вярва да е рискувал да паркира на улица в тази част на Банкок — усъмни се Лиз.
— Не е изключено да са се уговорили предварително да проведат разговора на друго място и посланикът да е поверил някому да наглежда колата му, докато се качи да вземе Бреке — предположи Нхо.
Рангсан се изкашля и прелисти:
— На място, където гъмжи от апаши, които само чакат някой балама да прояви подобна непредпазливост?
— Съгласна съм — включи се Лиз. — Защо просто не е влязъл в гаража? Там е най-лесното и най-сигурното място за паркиране. Можел е да спре колата си буквално до асансьора.
Кутрето на ръката ѝ се завъртя в ухото, а по лицето ѝ се изписа върховна наслада.
— Питам се и друго: с каква цел сме се хванали да проучваме въпроса с колата?
Хари разпери безпомощно ръце.
— Надявах се да се сдобием със сигурни доказателства, че в пет следобед Бреке е излязъл от кабинета си заедно с посланика и двамата са потеглили с дипломатическия автомобил. Разчитах видеозаписите да покажат, че поршето на Бреке е престояло през нощта в паркинга. Бреке обаче не ходи на работа с личния си автомобил. Това не го съобразих.