— Дай засега да оставим тази история с колите — предложи Лиз. — Знаем със сигурност едно: Бреке лъже. Как ще процедираме при това положение?
Тя чукна с пръст по вестника на Рангсан.
— Ще проверим алибитата — чу се отзад.
Двайсет и осма глава
Реакциите на хората при арест са колкото различни, толкова и непредсказуеми.
Повечето разновидности бяха известни на Хари. Затова не се изненада кой знае колко, когато видя как хваналото слънчев тен лице на Йенс Бреке се покри със сив слой, а очите му започнаха да блуждаят неспокойно като на подгонено животно. При подобни стресови ситуации езикът на тялото се променя и дори шит по поръчка костюм „Армани“ вече не стои толкова добре. Бреке държеше главата си вдигната, но в осанката му се появи нещо сгърчено, все едно се беше смалил.
Всъщност не го арестуваха, а го откараха на разпит, но за човек, който никога през живота си не е бил принудително отвеждан от двама въоръжени полицаи, без да го питат дали моментът е удобен, разликата беше чисто теоретична. Когато видя Бреке в залата за разпит, Хари намери за абсурдна мисълта човекът пред него да е способен да извърши хладнокръвно убийство с нож. Но той и преди се бе заблуждавал по външния вид на задържаните.
— Ще се наложи да проведем разпита на английски — подхвана Хари и седна срещу Бреке. — Разговорът ни ще се записва. — Той посочи микрофона.
— Добре. — Бреке направи опит да се усмихне. Сякаш някой опъна ъглите на устата му с железни куки.
— С много увещания успях да издействам аз да проведа разпита. Понеже ще се записва, по правилник трябва да го проведе представител на тайландската полиция, но началникът на полицията направи компромис, защото си норвежки поданик.
— Благодаря.
— Не знам дали има за какво. Нали те уведомиха за правото ти да се свържеш с адвокат?
— Да.
Хари понечи да попита защо Бреке не се е възползвал от предложението, но се отказа. Защо да му дава повод да преосмисли решението си? Съдейки по досегашните му сведения за тайландската правораздавателна система, тя беше почти идентична с норвежката. Затова нямаше основания да си мисли, че тукашните адвокати са кой знае колко по-различни от норвежките. А ако действително не бяха, най-напред щяха да затворят устата на клиента си. Щом процедурата за изчитане на правата беше спазена, значи оставаше само да стартира разпита.
Хари даде знак, че записът може да започне. Нхо влезе, изчете няколко формални встъпителни думи, задължителни за началото на записа, и излезе.
— Вярно ли е, че имате връзка с Хилде Молнес, съпругата на покойния Атле Молнес?
— Какво? — от отсрещната страна на масата в Хари се впиха две подивели ококорени очи.
— Говорих с госпожа Молнес. Предлагам да ми кажете истината.
Последва пауза.
— Да.
— Малко по-високо, ако обичате.
— Да!
— Откога датира връзката?
— Не знам. Отдавна.
— От приема по случай посрещането на посланика преди година и половина?
— Ами…
— Ами?
— Може да се каже.
— Известно ли ви беше, че при евентуална смърт на съпруга ѝ госпожа Молнес ще наследи крупно състояние?
— Състояние ли?
— Неясно ли се изразих?
Бреке издиша поетия въздух като спукана плажна топка.
— Не съм бил в течение. Бях останал с впечатлението, че разполагат със сравнително ограничен капитал.
— Нима? На трети януари сте се срещнали с посланика в кабинета си по повод инвестиция на средства. Това ми е известно от последния ни разговор. Противоречите си.
Нова пауза. Бреке се накани да каже нещо, но се отказа.
— Излъгах — призна накрая той.
— Открива ви се втори шанс да кажете истината.
— Молнес ме посети, за да обсъдим връзката ми с Хилде… с неговата съпруга. Настоя да я прекратим.
— Настояване, в което по принцип няма нищо нелогично, нали?
— Не съм наясно докъде се простират сведенията ви за Атле Молнес — сви рамене Бреке.
— Приемете, че сме в пълно неведение.
— Да го формулираме така: заради сексуалната му ориентация бракът им беше чисто формален.
Бреке вдигна очи. Хари го подкани с кимване да продължи.
— Държеше непременно да спрем да се виждаме с Хилде, но не от ревност. Искането му беше продиктувано от слухове, които — така каза — били плъзнали в Норвегия. Ако връзката ни се разчуела, щяла да подхрани допълнително приказките на злите езици и съответно да злепостави не само него, но и хора на възлови позиции, незаслужили с нищо такова дискредитиране. Опитах се да го поразпитам за подробности, но той не ми обясни нищо повече.