— С какво ви заплаши?
— Да ме е заплашвал ли? Какви ги говорите?
— Едва ли ви е помолил най-любезно да престанете да се срещате с жена, към която, предполагам, изпитвате чувства?
— Напротив. Точно това направи. Дори употреби, струва ми се, точно тази дума.
— Коя?
— Най-любезно. — Бреке преплете пръстите си над масата. — Беше чуден човек. Най-любезно — усмихна се печално той.
— Едва ли чувате често тази дума във вашия бранш, предполагам?
— Както и вие във вашия, нали?
Хари вдигна рязко глава, но в погледа на Бреке не откри провокативна отсянка.
— До какъв консенсус стигнахте?
— До никакъв. Поисках време за размисъл. Какво да му кажа на човека? Той почти се разплака.
— Обмисляли ли сте да прекратите връзката си с Хилде Молнес?
Бреке смръщи вежди, все едно такова нещо изобщо не му е хрумвало.
— Не. За мен… би било много трудно да се разделя с нея.
— Казахте, че след срещата с посланика сте слезли в подземния паркинг, където той бил оставил автомобила си. Желаете ли да промените показанията си?
— Не… — Бреке го изгледа озадачен.
— Прегледахме видеозаписи от въпросната дата между три и петдесет и пет и петнайсет. Колата на посланика не се вижда на паркинга за посетители. Ще промените ли показанията си?
— Защо да ги променям?! — изуми се Бреке. — За бога, човече, слязох от асансьора и видях колата му. Двамата с него със сигурност присъстваме на видеозаписа. Дори разменихме няколко думи, помня добре. После той се качи в колата си, а аз му обещах да не споменавам за нашия разговор пред Хилде.
— Можем да докажем, че това не е вярно. За последен път: ще промените ли показанията си?
— Не!
Хари усети в тона му твърдост, каквато отсъстваше в началото на разпита.
— Какво направихте, след като, както твърдите, сте изпратили посланика до подземния паркинг?
Бреке обясни, че се качил обратно в кабинета си, за да поработи върху няколко текущи аналитични доклада. Останал там горе-долу до полунощ. Прибрал се с такси. Хари го попита дали, докато е бил в кабинета си, някой се е отбил при него или му се е обадил по телефона. Никой не можел да се качи в кабинета му, без да знае кода от картата му — така поясни Бреке, — а колкото до телефонни обаждания, издърпал щепсела на стационарния телефон, за да не смущават работата му. Обикновено само така си осигурявал спокойствие, когато изготвял аналитични доклади.
— Никой ли не може да ви осигури алиби? Не се ли сещате, например, някой да ви е видял, докато сте се прибирали у дома?
— Бен, охранителят на дома ми. Вероятно ще си спомни. Обикновено винаги забелязва, когато се прибирам късно в костюм.
— Охранител, който ви е видял да се прибирате посред нощ, това ли е всичко?
Бреке заразмишлява напрегнато.
— Да, опасявам се.
— Добре. Оттук нататък ще поемат тайландските колеги. Искаш ли нещо за пиене? Кафе, вода?
— Нищо, благодаря.
Хари се изправи, за да си върви.
— Хари?
Хари се обърна:
— Най-добре се обръщай към мен с Хуле. Или „инспекторе“.
— Слушам. Загазил ли съм? — попита той на норвежки.
Хари присви очи. Бреке представляваше окаяна гледка — отпуснат и обезформен като чувал.
— На твое място щях да се обадя на адвоката веднага.
— Разбирам. Благодаря.
Хари спря на вратата.
— Впрочем, какво стана с обещанието, което си дал на посланика? Спази ли го?
Бреке се усмихна извинително.
— Беше идиотско обещание. Всъщност възнамерявах да споделя с Хилде за нашия разговор. Така де, нямаше как да го премълча. Но когато узнах за смъртта на посланика… както ти казах, той беше голям чудак. Та ме прихвана желание да удържа на думата си. Пък и на практика вече нямаше никакво значение какво сме си говорили.
— Секунда да те включа на високоговорител.
— Ало?
— Чуваме те, Хари. Давай.
Бярне Мьолер, Дагфин Турхюс и началничката на полицията изслушаха телефонния доклад на Хари, без да го прекъсват.
После думата взе Турхюс:
— Значи, в следствения арест имаме норвежец, заподозрян в убийство. Въпросът е: колко време ще успеем да го запазим в тайна?
Шефката на полицията се прокашля:
— Убийството още не е станало медийно достояние. Никой не упражнява натиск върху полицията за бързо разкриване на убиеца. След нашия разговор ще се чуя с колегите в Тайланд. По мое мнение разполагаме с няколко дни спокойствие, особено като отчетем факта, че срещу Бреке нямат друго освен лъжливи показания и предполагаем мотив. Най-вероятно ще се наложи да го пуснат, затова ще предпочетат задържането му да не се разчува.
— Хари, чуваш ли ме? Говори Мьолер. — Разнесе се сферичен шум и Мьолер го изтълкува като потвърждение. — Според теб задържаният виновен ли е, Хари? Той ли го е извършил?