Хари видя светлината и фигурата до ръба на басейна. После силуетът изчезна. Приличаше на жена. Дали се беше паникьосала? Бе започнал да усеща първите признаци на хиперкапния. По книгите описваха състоянието като почти приятно, все едно изпадаш под влиянието на пълна упойка, но той усещаше единствено страх, плъзнал по вените му като разтопен лед. Опита да се съсредоточи, да диша спокойно, не твърде дълбоко, не твърде плитко, но мисловната дейност му костваше много усилия.
Затова не усети как нивото на водата започна да спада, а когато жената скочи в басейна и го вдигна, беше сигурен, че се е спуснал небесен ангел, за да го отведе.
Остатъка от нощта прекара в ужасно главоболие. Седеше на един стол в апартамента. Пристигна лекар, взе му кръв за изследвания и му каза, че е извадил голям късмет. Сякаш Хари не го схващаше и сам. По-късно Лиз седна до него да запише показанията му за инцидента.
— Какво е търсел в апартамента? — попита тя.
— Нямам представа. Сигурно е искал да ме сплаши.
— Взел ли е нещо?
Хари поогледа надве-натри.
— Не и ако четката ми за зъби все още си е в банята.
— Глупчо. Как се чувстваш?
— Като препил.
— Веднага ще го обявя за национално издирване.
— Зарежи тази работа. Прибирай се у дома да поспиш.
— Я виж ти колко отракан стана изведнъж.
— Добър актьор съм, нали? — той разтърка лице.
— Не е шега работа, Хари. Даваш ли си сметка, че си се нагълтал с въглероден диоксид?
— Не повече от всеки жител на Банкок според лекаря. Говоря съвсем сериозно, Лиз. Прибирай се вкъщи. Повече не ми се говори с теб. Утре ще съм пушка.
— Утре ще почиваш.
— Както кажеш. Само си тръгвай.
Хари изгълта таблетките, оставени от лекаря, спа, без да сънува, и се събуди чак когато Лиз се обадя към обяд да провери как е. Изломоти ѝ нещо в отговор.
— Днес да не съм те видяла — предупреди го тя.
— И аз те обичам. — Хари затвори и стана да се облече.
Денят беше най-горещият за тази година и в полицейското управление всички се надпреварваха да пуфтят. Дори в кабинета на Лиз климатикът не смогваше да разхлади въздуха. Носът на Хари бе започнал да се бели и той можеше да съперничи на елена Рудолф. Вече беше преполовил третата си еднолитрова бутилка вода.
— Ако това е студеният сезон, какъв ли е…
— Много те моля, Хари! — Лиз не смяташе, че обсъждането на жегата я прави по-поносима.
— Как върви издирването на Уо, Нхо? Някакви следи?
— Абсолютно нищо. Проведох сериозен разговор с господин Соренсен в „Тай Индо Травълърс“. Твърди, че не знаел къде се намира Уо, защото той вече не работел във фирмата.
— И нямаме никаква представа какво е търсел в апартамента на Хари? Чудничко. Ами Бреке?
Сунторн се свързал с охранителя при портала на сградата, където живеел Бреке. Човекът наистина си спомнял, че през въпросната вечер норвежецът се прибрал някъде след полунощ, но не успял да се сети за по-точен час.
Лиз съобщи, че екип от криминалисти вече прочесвал сантиметър по сантиметър апартамента и кабинета на Бреке. Обследвали най-вече дрехите и обувките, за да проверят за веществени следи: кръв, косми, текстилни влакна, каквото и да е, годно да докаже съпричастността на Бреке към престъплението.
— През това време имам да ви съобщавам разни неща за снимките, които открихме в куфарчето на Молнес.
Той закачи пред присъстващите три уголемени снимки върху дъската до вратата. Макар кадрите да се бяха въртели предостатъчно в главата на Хари и да бяха поизгубили от първоначалния си шоков ефект, той отново усети как стомахът му негодува.
— Изпратихме снимковия материал в отдел „Пороци“, за да видим какво ще извлекат. Не успяха да свържат снимките с някой от известните разпространители на детско порно — Рангсан обърна едната. — Първо, снимките са проявени върху немска хартия, а такава не се продава в тайландската търговска мрежа. Второ, кадрите са малко неясни и на пръв поглед напомнят на частни аматьорски снимки, непредназначени за масово разпространение. Колегите от лабораторията се консултирали със специалист и той установил, че са заснети от далечно разстояние с телеобектив и най-вероятно са направени през стъкло. Според него това е част от рамката на прозорец.