Механизмът на видеокасетофона изжужа. Хари запали цигара. От опит знаеше, че в определени ситуации никотинът оказва стимулиращ ефект върху мисловната дейност. Например, когато ти се прииска да си запалиш цигара.
— Значи, според теб Бреке казва истината, така ли? — попита Хари.
— Явно и ти си на моето мнение — отвърна Нхо. — Иначе нямаше да ме доведеш тук.
— Правилно. — Димът засмъдя в очите на Хари. — Пред теб са основанията ми да му вярвам.
Нхо гледа, гледа кадрите, но колкото и да се взираше, не видя нищо забележително. Поклати глава.
— Тази касета е от понеделник, десети януари. Записана е някъде към десет вечерта.
— Бъркаш — възрази Нхо. — Изгледахме последно именно този запис — от трети януари, деня на убийството. Датата дори е изписана в долния ъгъл на картината.
Хари пусна колелце дим. Отнякъде явно подвяваше, защото то мигом се сплеска.
— Записът е същият, но датата през цялото време е била погрешна. Нашият останал без гащички приятел сигурно ще потвърди колко лесно е за персонала, обслужващ камерите, да промени настройките на видеорекордера така, че при преглед на записа в ъгъла да се изписва друга дата и друг час.
Нхо погледна охранителя: онзи сви рамене и кимна.
— Това обаче не обяснява откъде знаеш кога е заснет този запис — не се предаваше Нхо.
Хари кимна към екрана.
— Хрумна ми, когато сутринта се събудих от трафика по моста „Таксин“ пред квартирата ми. Движението на автомобилите на записа е твърде рехаво. Говорим за паркинг на шест нива в оживена бизнес сграда между четири и пет следобед. Абсурдно е за цял час пред камерата да минат само две коли. — Хари изтръска пепелта от цигарата си. — После ми направиха впечатлението ето тези следи — той стана и посочи черните ивици върху цимента. — Следи от мокри автомобилни гуми. Два чифта следи. Кога за последно в Банкок пътищата бяха мокри?
— Преди два месеца, ако не и повече.
— Грешиш. Преди четири дни, на десети януари, между десет и десет и половина, валя манго-дъжд. Запомних го, защото здравата ми накваси ризата.
— Да му се не види! Прав си. — Нхо смръщи чело. — Но тези видеорекордери записват непрекъснато. Ако този запис не е от трети януари, а от десети, значи касетата, която е трябвало да се намира в рекордера на десети, е била извадена.
Хари помоли охранителя да открие касетата с надпис десети януари и след трийсет секунди установиха, че в 21:30 записът прекъсва и след петсекундна снежна виелица картината се възстановява.
— На това място касетата е била извадена — заключи Хари. — Тук виждаме кадри от минали записи — посочи датата. — От първи януари, 05:25.
Хари помоли охранителя да стопира записа и тримата го изучаваха втренчено, докато Хари си допуши цигарата.
Нхо долепи длан пред устата си.
— Значи, някой е манипулирал касетата да изглежда така, все едно колата на посланика изобщо не е била в гаража. Защо?
Хари не отговори. Гледаше часа. 05:25. Трийсет и пет минути преди новата година да настъпи в Осло. Къде ли е бил тогава, какво ли е правил? Дали е киснал в „Скрьодер“? Не, тогава трябва да е било вече затворено. Сигурно е спал. Защото не си спомняше да е гледал фойерверки.
От охранителната фирма потвърдиха, че Джим Лав е бил дежурен нощна смяна на десети януари, и предоставиха адреса и телефонния му номер, без дори да гъкнат в знак на протест. Нхо набра номера, но никой не вдигна.
— Изпратете патрулка на място да провери — поръча Лиз. Изглеждаше в приповдигнато настроение, задето най-сетне се е сдобил с конкретна отправна точка.
Сунторн влезе в кабинета и ѝ подаде папка.
— Джим Лав няма досие. Но Майсан, информатор към „Наркотици“, разпозна в описанието един от редовните си обекти. Ако наистина става дума за същия човек, нашият колега го е засичал няколко пъти при Мис Дуйен.
— Което ще рече…?
— Което ще рече, че може и да не е чак толкова невинен по делото с опиума, колкото се опита да се изкара — поясни Нхо.
— Мис Дуйен държи опиумна пушалня в Чайнатаун — уточни Лиз.
— Опиумна пушалня ли? Те не са ли… така де, забранени?
— Забранени са, разбира се.
— Извинявай, глупав въпрос. Просто си мислех, че полицията води борба с тези неща.
— Не знам как е там, откъдето идваш, Хари, но тук се опитваме да гледаме откъм прагматичната страна на нещата. Добре, ще затворим пушалнята на Мис Дуйен и още следващата седмица ще отворят нова. Или нещастниците ще продължат да си пушат по улиците. А „Мис Дуйен“ си има предимства: държим под око основния контингент; информаторите ни влизат свободно в пушалнята. Избралите да си съсипват мозъка с опиум го съсипват в що-годе прилични условия.