Някой се прокашля.
— А и плюс това Мис Дуйен сигурно киха добре — промърмори глас зад вестник „Банкок Поуст“.
Лиз се престори, че не го е чула.
— Понеже днес не се е явил на работа и не си е вкъщи, най-вероятно лежи на някоя бамбукова рогозка при Мис Дуйен. Предлагам двамата с Хари да се поразходите дотам, Нхо. Посъветвайте се с Майсан, той ще ви помогне. А и мястото е любопитно за туристи.
Майсан и Хари навлязоха в тясна уличка. Зноен вятър подмяташе боклуци покрай разнебитените стени на сградите. Нхо остана в колата. По преценка на Майсан отдалече вонял на ченге. Пък и се опасяваше да не събудят подозрения, ако тримата се изсипят вкупом при Мис Дуйен.
— Пушенето на опиум не е социална дейност — поясни Майсан с отворен американски акцент.
Хари се чудеше дали акцентът и тениската с щампа на „Дорс“ не са малко прекалена дегизировка за информатор към „Наркотици“. Майсан спря пред отворена порта от ковано желязо, опита се да стрие с тока на десния си ботуш угарката от цигарата си и се наведе, за да влезе.
Резкият преход от ярка слънчева светлина към сумрак първоначално обърка Хари, но той чу приглушен мълвеж и последва двата гърба пред себе си, които поеха към дъното на помещението.
— Мамка му! — Хари си цапардоса челото в горната рамка на врата и се обърна, чул познат смях.
В тъмното до стената сякаш различи грамадна фигура, но допускаше и да му се привижда. Ускори крачка, за да не изгуби другите двама. Те се спуснаха по едно стълбище. Хари се втурна подире им. След размяна на няколко банкноти се открехна врата — само колкото да се проврат през процепа.
Вътре миришеше на пръст, на урина, на дим и сладникав опиум.
Хари бе изградил представата си за опиумните пушални от филм на Серджо Леоне. Жени в копринени саронги ухажват Робърт де Ниро, докато той лежи в меки постели с бухнали възглавници, а жълта, опрощаваща светлина придава сакрален ореол на цялата картина. Поне такива бяха останали кадрите в неговото съзнание. Приликите с холивудската трактовка се изчерпваха с приглушената светлина. Напоеният с прах въздух затрудняваше дишането, а с изключение на неколцина, изтегнали се върху двуетажни легла покрай стените, повечето клиенти се бяха проснали на килими и бамбукови рогозки върху отъпкания пръстен под.
Мракът и сгъстеното пространство, изпълнено със сподавена кашлица и опити за прочистване на гърлото, първоначално създаде впечатление у Хари, че тук има едва шепа хора, но с привикването към мрака видя колко просторно е помещението. Вътре имаше няколкостотин души, почти всички мъже. Освен покашлянията цареше удивителна тишина. Повечето сякаш спяха, някои едва-едва помръдваха. Видя някакъв старец да стиска с две ръце мундщука на лулата. При силното всмукване съсухрената му кожа чак се опъваше върху скулите.
Лудостта имаше организиран характер: наркоманите лежаха в строги редици, разделени на квадрати. Помежду им се минаваше по пътеки — горе-долу като на гробище. Хари следваше Майсан, разглеждаше лицата и се опитваше да си сдържа дъха.
— Виждаш ли твоя човек? — попита информаторът.
— Адски тъмно е — поклати глава Хари.
Майсан се усмихна накриво.
— Опитаха се да монтират няколко луминесцентни лампи, за да пресекат кражбите, но посещаемостта намаля. Повечето клиенти са крадци.
Майсан потъна навътре в помещението. След малко изникна от полумрака и посочи изхода:
— Негърът понякога отсядал в „Юпа Хаус“, в края на улицата. Съдържателят позволявал гостите да пушат опиум, внесен отвън.
Точно когато зениците на Хари най-сетне се разшириха достатъчно, за да вижда в тъмното, той ги изложи на грамадната зъболекарска лампа, неизменно увиснала на небето отвън. Побърза да си сложи очилата.
— Знам едно място, където ще ти намеря евтини…
— Няма нужда, тези са си екстра.
Взеха Нхо. Персоналът на „Юпа Хаус“ сигурно щеше да изиска полицаите да се легитимират, преди да им покаже списъка с гости, а Майсан не изпитваше желание да разкрива самоличността си в този квартал.
— Благодаря — каза Хари.
— И умната — предупреди ги Майсан и изчезна в сенките.
Трийсет и първа глава
Администраторът в хотел „Юпа Хаус“ приличаше на отражение в криво огледало от увеселителен парк — от онези, дето пречупват образа на посетителите в причудлив вид. В случая образът беше неестествено изшилен. Над тесни, полегати рамене, върху шия като на граблива птица, беше кацнало издължено лице. Мъжът имаше рядка коса, косо разположени очи и рехав мустак. Деловото му излъчване ведно с черния костюм навяваше на Хари асоциация с погребален агент.