— А Норвегия?
Тоние сви рамене.
— Нямаме споразумение за екстрадиция с Тайланд. Знам, че норвежката полиция настоява максимално скоро да подпишат подобен договор, но не ми се вярва нашенските власти да съзнават какво се случва из Патая и Банкок в цялата му пълнота. Виждал ли си деца да продават дъвки по улиците?
Хари кимна. В гоу-гоу баровете в Патпонг гъмжеше от невръстни продавачи на дъвки.
— Това е своеобразен таен код. Дъвката е знак, че децата се продават.
Хари потръпна при спомена за пакетчето „Риглис“, купено от босоного чернооко момченце със смъртно изплашен вид. Тогава Хари отдаде страха му на голямата навалица и олелия наоколо.
— Ще ми разкажеш ли нещо повече за фотографските интереси на Ивар Льокен? Виждала ли си негови снимки?
— Не, но съм виждала атрибутите му, а те са много впечатляващи.
Страните ѝ почервеняха леко, когато си даде сметка защо Хари неволно се усмихна на отговора ѝ.
— А пътешествията му из Индокитай? Сигурна ли си, че е ходил там?
— Е, чак да съм сигурна. Защо ще лъже?
— Някакви догадки?
Тоние Виг скръсти ръце, все едно изведнъж ѝ стана студено.
— Всъщност нямам. Хареса ли ти чаят?
— Ще те помоля за една услуга, Тоние.
— Какво включва тази услуга?
— Покана за вечеря.
Тя вдигна изненадано очи.
— Ако имаш време — добави Хари.
Отне ѝ малко време да си префасонира изражението, но накрая докара отново флиртаджийската си усмивка.
— Графикът ми е празен за теб, Хари. Когато кажеш.
— Чудесно. — Хари смукна въздуха между зъбите си. — В такъв случай се питам дали би могла да поканиш Ивар Льокен на вечеря днес между седем и десет.
Тоние Виг, достатъчно обиграна, запази фасадата си непокътната, за да избегне конфуза. След като Хари ѝ обясни защо я моли за такова нещо, тя се съгласи. Той продължи да дрънчи с порцелана, смотолеви, че е време да си върви, и се оттегли скоропостижно и недодялано.
Трийсет и трета глава
Всеки може да проникне с взлом в чужд дом. Достатъчно е само да забиеш кози крак между ключалката и касата на вратата и да напънеш лоста, та да се разхвърчат стърготини. Но да нахлуеш неправомерно в чужда собственост, без да ломиш и без обитателите изобщо да разберат за посещението на неканения гост, вече се иска майсторлък. Майсторлък, който Сунторн, оказа се, владееше до съвършенство.
Ивар Льокен живееше в жилищен комплекс на отсрещния бряг на моста „Пра Пинклао“. Сунторн и Хари прекараха в колата близо час пред сградата, преди най-сетне да го видят да излиза. Изчакаха десетина минути, за да са сигурни, че Льокен няма да се върне за някоя забравена в бързината вещ.
Охраната се оказа много ленива. Двама униформени мъже стояха до портата към гаража и разговаряха. Вдигнаха глава, видяха бял мъж и сносно облечен тайландец да вървят към асансьора и подновиха диалога си.
Хари и Сунторн се качиха на тринайсетия етаж — или на 12Б, както пишеше на таблото с бутоните в асансьора. Сунторн извади два шперца — по един за всяка ръка — и ги пъхна едновременно в ключалката. Издърпа ги почти мигновено.
— Важното е да запазиш спокойствие — прошепна Хари. — Не се стресирай. Имаме цялото време на света. Опитай някой друг шперц.
— Нямам други.
Сунторн се усмихна и бутна вратата.
Хари направо не повярва. Може пък намекът на Нхо за препитанието на Сунторн, преди да постъпи в полицията, да не е бил шега. „Но дори Сунторн да не е престъпвал закона преди, вече го направи“ — помисли си Хари, когато си изхлузи обувките и пристъпи в апартамента. Беше тъмно като в рог. За да издействат заповед за обиск, както му бе обяснила Лиз, беше нужен подписът на прокурор, а за да се подпише държавно обвинение, трябваше да бъде уведомен началникът на полицията. По думите на Лиз там щели да ударят на камък, защото той категорично бил разпоредил цялото следствие да се съсредоточи върху вината на Йенс Бреке. Хари отбеляза, че не е подчинен на банкокския полицейски началник и смята да се помотае около апартамента на Льокен, за да види дали няма да забележи някакво раздвижване. Лиз схвана намерението му и изрази желание да знае възможно по-малко за плановете му, но му зачислява Сунторн, който в такива случаи често се оказвал отлична компания.
— Слез в колата и стой там — прошепна му Хари. — Ако Льокен се появи, от радиостанцията в колата набери домашния му телефон и изчакай три прозвънявания, преди да затвориш, разбра ли?
Сунторн кимна и изчезна.
След като установи, че нито един от прозорците не гледа към улицата, Хари включи осветлението, намери телефона и изпробва с какъв сигнал звъни. После огледа обстановката. Жилището беше типичен ергенски апартамент — лишен от излишни труфила и уют. Три голи стени, четвъртата — покрита с библиотека. Рафтовете се огъваха под тежестта на книги, поставени изправени или легнали, а някъде между тях се мъдреше скромен портативен телевизор. Естественият център в голямата открита стая представляваше масивна дървена маса с крака като на дърводелско магаре и лампа, каквато архитектите държат на чертожните си маси.