Хари стоеше в дъното на стаята като жива мишена на белия фон на стената, а ключът за осветлението се намираше отсреща, на стената към антрето. Грабна голямата ножица от масата, наведе се и проследи кабела на лампата до контакта. Дръпна щепсела и с все сила заби ножицата в бакелита.
От контакта изскочи синя искра, последвана от глухо изпукване. После падна непрогледен мрак.
Токовият удар парализира ръката му. С миризмата на изгоряла пластмаса и метал в ноздрите той се свлече със стон, облегнат на стената.
Ослуша се, но чуваше единствено боботенето на уличното движение и биенето на сърцето си. Думкаше толкова силно, сякаш Хари яздеше кон в бесен галоп. От антрето долови как поставят нещо внимателно на пода. Аха! Значи влезлият си събу обувките. Все още държеше ножицата. Сянка ли се раздвижи? Беше невъзможно да е сигурен; в царящия мрак изчезнаха дори белите стени. Вратата на спалнята проскърца. Нещо цъкна. Хари разбра: влезлият се опитва да включи осветлението, но късото съединение явно бе извело от строя електрическата инсталация в апартамента. Това поне му подсказа, че човекът е наясно с разположението на стаите и обстановката. Но ако беше Льокен, Сунторн щеше да звънне и да го предупреди. Или? Пред очите на Хари се мярна главата на тайландския му колега, обронена на страничното стъкло, с дупчица зад ухото.
Хари се зачуди дали да пробва да се промъкне до изхода, но нещо му подсказа, че онзи очаква тъкмо това. Отвори ли вратата, силуетът му ще заприлича на мишена в стрелбищния полигон в Йокерн. Мамка му! В момента сигурно седи на пода и се прицелва във вратата.
Да имаше начин да даде знак на Сунторн! В същия миг Хари констатира, че бинокълът за нощно виждане още виси на врата му. Вдигна го пред очите си, но видя само зеленикава пихтия, все едно някой бе размазал носни секрети по лещите. Завъртя пръстена за фокусиране. Предметите все още се виждаха разцентровани, но Хари успя да различи очертанията на човек, застанал до стената от срещуположната страна на масата. Беше сгънал ръката си в лакътя и пистолетът му сочеше към тавана. От ръба на масата до стената имаше около два метра.
Хари се засили, сграбчи плота на масата с две ръце и я бутна напред като таран. Чу стон и тупването на пистолета върху пода. Пързулна се по масата и сграбчи нещо, което опипом оприличи на глава. Обхвана врата с ръка и стисна.
— Полиция! — извика той.
Другият застина, когато Хари допря рамото на студената ножица о топлата му кожа. Постояха малко така, преплетени в схватка, двама непознати в непроницаемия мрак, и двамата задъхани като след маратон.
— Хуле? — простена другият.
Хари си спомни, че в суматохата бе извикал думата на норвежки.
— Най-добре ме пусни. Ивар Льокен съм. Няма да ти погаждам никакви номера.
Трийсет и четвърта глава
Льокен запали стеаринови свещи, докато Хари оглеждаше пистолета му — специално конструиран „Глок“ 31. Беше извадил пълнителя и го бе прибрал в джоба си. Въпреки това пистолетът беше най-тежкият, който Хари бе държал.
— Сдобих се с него по време на службата ми в Корея — поясни Льокен.
— Така значи. Корея. Какво правеше там?
Льокен прибра кибрита в един долап и седна до масата срещу Хари.
— Под егидата на ООН Норвегия беше изградила полева болница в Корея. Бях младши лейтенант и си мислех, че си падам по силните усещания. След мира през 1953 година продължих да работя за ООН — към новооснованото представителство на Върховния комисариат за бежанците. Прииждаха от границата със Северна Корея и при възникналата обстановка не важаха никакви закони. Спях с този пищов под възглавницата.
— Ти да видиш. И с какво се занимава?
— Заминах за Бангладеш, после за Виетнам. Глад, война и бежанци на лодки. След тези преживявания животът в Норвегия ми се стори безкрайно тривиален. Издържах у дома само две години и пак заминах. Сещаш се.
Хари не се сещаше. Не знаеше и какво да мисли за мършавия тип пред себе си. Приличаше на древен вожд — с орлов нос и дълбоко вкопани, будни очи. Косата му беше бяла, лицето — загоряло и сбръчкано. Льокен не изглеждаше ни най-малко напрегнат от създалата се ситуация, а това изправяше Хари още повече на нокти.
— Защо се върна? И как успя да се промъкнеш незабелязано покрай моя колега?