Беловласият норвежец се усмихна с вълча усмивка. Под треперливия пламък на стеариновата свещ проблесна златен зъб.
— Колата, с която дойдохте, не се вписва сред возилата в този квартал. Тук има само триколесни рикши, таксита и брички. Видях двама души в колата, и двамата неестествено изправени. Минах зад ъгъла и влязох в едно кафене, откъдето да ви наблюдавам. След известно време видях как лампичката в купето светна и вие излязохте. Очаквах единият да дежури и да чака колегата му да слезе. Допих си кафето, спрях такси и заръчах на шофьора да ме закара вътре в гаража, откъдето се качих с асансьора. Номерът с късото съединение беше много оригинален…
— Обикновено хората изобщо не обръщат внимание какви автомобили са паркирани по улицата, освен ако нямат специална школовка или не са с изострена бдителност.
— Да кажем, че Тоние Виг няма шансове да я номинират за „Оскар“.
— С какво всъщност си изкарваш хляба в Тайланд?
Льокен направи широк жест към фотографиите и оборудването, пръснато по пода след кратката им схватка.
— И се препитаваш със снимки на… такива неща?
— Да.
Хари усети как пулсът му се ускори.
— Имаш ли представа колко се лежи за такова престъпление? Разполагам с достатъчно доказателства да ти друснат десетина годинки.
Льокен се изсмя късо и сухо.
— Ти за глупак ли ме имаш, инспекторе? Ако беше издействал заповед за обиск, нямаше да се промъкваш в дома ми с взлом. Дори да съм рискувал да ме осъдят за снимките в дома ми, ти и твоите колеги ми помогнахте да отърва кожата. Всеки съдия ще отхвърли доказателства, събрани по такъв начин. Постъпката ви е не просто неправомерна, тя си е направо противозаконна. Дали пък на теб не ти предстои да удължиш престоя си в Тайланд, Хуле?
Хари го удари с пистолета. Все едно развъртя кран — от носа на Льокен рукна кръв.
Той не помръдна, само сведе поглед надолу да види как ризата на цветя и белите панталони се обагрят в червено.
— От истинска тайландска коприна са, да знаеш. Не са никак евтини.
Вместо да изпусне парата, Хари усети как гневът му набъбва още повече.
— Муха те ухапала, проклет педераст. Сигурно ти плащат добре за тези гнусотии. — Хари ритна снимките по пода.
— Е, дали е добре… — Льокен притисна бяла носна кърпичка към носа си. — Фиксираната заплата според закона за държавните служители плюс командировъчен бонус.
— Какви ги дрънкаш?
Златният зъб пак проблесна. Хари усети как ръката го заболява от стискането на пистолетната дръжка. Радваше се, че предварително е извадил пълнителя.
— Имаш известни пропуски в информацията, Хуле. Вероятно е било редно да те осведомят по-рано, но началникът на полицията сметна за ненужно да те посвещаваме, защото моето занимание няма нищо общо с убийството, което разследваш. Но така и така ме разкри, защо да не ти кажа всичко. Шефката на полицията и Дагфин Турхюс ме осведомиха за снимките, които си намерил в куфара на Молнес, и, естествено, си се досетил чии са — той разпери ръка. — Тези снимки и снимките, изложени тук, са част от разследване на педофилия, което по различни причини засега е засекретено. Повече от шест месеца наблюдавам този човек. Снимките ще послужат като доказателствен материал.
И без да обмисля думите му, Хари не се съмняваше, че са истина. Всичко си дойде на мястото, сякаш вътрешно през цялото време го беше знаел. Потайността около професията на Льокен, фотографското оборудване, бинокълът за нощно виждане, мистериозните пътешествия до Виетнам и Лаос. Всичко се връзваше. А кървящият мъж пред него от враг изведнъж се превърна в колега, съюзник, пострадал от безпощадния опит на Хари да му строши носа.
Хари кимна бавно и остави пистолета върху масата.
— Добре, вярвам ти. Защо е цялата тази тайнственост?
— Знаеш ли за споразумението на Швеция и Дания да разследват посегателства срещу деца със собствени кадри на тукашна почва?
Хари кимна.
— В момента текат идентични преговори между Норвегия и тайландските власти, но все още не сме постигнали споразумение. Междувременно аз провеждам крайно неофициална дейност. Разполагаме с достатъчно материал да го пипнем, но се налага да изчакаме. Арестуваме ли го сега, ще трябва да разкрием, че сме провеждали незаконно разследване на тайландска земя, а това е неприемливо в политически план.
— За кого работиш?
— За посолството. — Льокен обърна нагоре двете си длани.
— Знам, но чии нареждания изпълняваш? Кой стои зад разработката? В Стуртинга информирани ли са за нея?
— Сигурен ли си, че искаш да знаеш толкова много, Хуле?
Будните очи срещнаха очите на Хари. Той понечи да каже нещо, но се отказа и поклати глава.