— И какво ще правите?
— Вече се действа по въпроса. След случая с норвежеца, заловен в Патая по-рано тази година, нашенските политици се пробудиха и в момента се работи за подписването на споразумение, каквото имат Швеция и Дания с Тайланд. След като то стане факт, ще поизчакаме, ще арестуваме Клипра и ще обясним на тайландските власти, че снимките, разбира се, са направени, след като официалното споразумение е влязло в сила.
— И ще го осъдите за блудство с малолетни?
— Вероятно и за убийство.
Хари се сепна.
— Ти да не се имаш за единственият, съзрял връзката между ножа и Клипра? — попита Льокен, докато се опитваше да си запали лулата.
— Какво знаеш за ножа?
— Придружих Тоние Виг при идентифицирането на посланика в мотела. Успях да щракна няколко снимки.
— В присъствието и под погледите на цял екип полицаи?
— Е, да уточня, използвах миниатюрен фотоапарат. Побира се в ръчен часовник като този, например. — Льокен се усмихна. — Трудничко е да го купиш в обикновен магазин.
— И си открил сходството между стъклената мозайка върху ножа и къщата на Клипра?
— Свързах се с един монах от центъра за медитация „Махаси“ в Янгон. Бил е посредник при продажбата на храма на Клипра. Ножът представлявал част от покъщнината, която вървяла заедно с храма, и Клипра я получил под формата на бонус. Според монаха тези ножове се изработвали винаги по два от модел. По тази логика следва някъде да съществува съвсем същият нож.
— Задръж за момент — спря го Хари. — За да се свържеш с въпросния монах, трябва предварително да си се досещал, че ножът вероятно произхожда от бирмански храм.
Льокен сви рамене.
— Я стига, Льокен. Остава сега да се изкараш и археолог. Дори само за да установим, че ножът носи белези на културата на племето шан или как там му беше името, ние прибягнахме до услугите на професор. Подозирал си Клипра още преди да разпиташ за ножа.
Льокен си опари пръстите и хвърли раздразнено догорялата клечка.
— Имах основания да предполагам, че е възможно Клипра да е намесен по някакъв начин в убийството. В деня, когато посланикът загина, се намирах в апартамент точно срещу жилището на Клипра.
— И?
— Атле Молнес пристигна там към седем. Някъде около осем двамата с Клипра потеглиха в колата на посланика.
— Сигурен ли си, че са били именно те? Виждал съм служебната му кола. Като повечето дипломатически автомобили и тя е със затъмнени, непрозрачни стъкла.
— Когато колата пристигна, тъкмо наблюдавах Клипра през обектива на фотоапарата. Автомобилът паркира в гаража, а оттам една врата води право в къщата. Клипра стана и се насочи към вратата. После известно време не се появи никой, но изведнъж видях посланика в дневната. Обиколи я няколко пъти. После колата отпраши и Клипра изчезна.
— Няма как да си сигурен, че посетителят е бил именно посланикът — заключи Хари.
— И защо?
— Защото от мястото, където си се намирал, си го видял само от средата на гърба. Мозайката е скривала горната част от тялото му.
Льокен се разсмя.
— Видях повече от достатъчно. — Той успя най-сетне да запали лулата си и дръпна доволно. — Защото само един-единствен човек в цял Тайланд ходи облечен в такъв костюм.
При по-различни обстоятелства Хари вероятно би възнаградил оригиналността на събеседника си с усмивка, но точно сега в главата му се тълпяха твърде много мисли.
— Защо Турхюс и началникът на полицията в Осло не са уведомени за това?
— Кой казва, че не са уведомени?
Хари усети вътрешен натиск върху очните си ябълки. Огледа се за подходящ предмет, който да строши.
Трийсет и осма глава
Бярне Мьолер се взираше през прозореца. Нямаше изгледи в скоро време студът да отпусне. Момчетата се кефеха на върлата зима и се прибираха за вечеря с премръзнали крака и ръце и зачервени бузи. Препираха се кой е победил в двубоя по дълъг скок.
Времето минаваше толкова бързо. Мьолер имаше чувството, че съвсем доскоро ги е държал между ските си и се е спускал по хълмовете от Грефсенколен. Вчера влезе в стаята им и предложи да им почете, а те само го изгледаха с недоумение.
Трине му бе казала, че ѝ се струва изморен. Изморен ли беше? Сигурно. Когато прие да оглави отдела, и през ум не му минаваше колко много на брой и колко сериозни ангажименти ще му се струпат. Ако нямаше рапорти, срещи и бюджетни прения, някой от подчинените му почукваше на вратата с проблем, безпомощен да разреши: жена му искала да се разделят, вноските по кредита станали непосилни, нервите му започнали да се обтягат.