Встъпи в длъжност с очакването да се занимава с полицейска работа, а впоследствие координирането на следствието се превърна във второстепенно задължение. Така и не свикна със задкулисните планове, със завоалираните подмятания, със службогонските интриги. Понякога се питаше нямаше ли да е по-добре, ако си беше останал на стария пост, но знаеше колко много Трине цени повишението на заплатата му. А момчетата искаха ски за скокове. Май беше настъпил и моментът да получат онзи компютър, за който отдавна го врънкаха. Тънки снежни къдели се вихреха по прозореца. Мама му стара, какъв печен полицай беше навремето!
Телефонът звънна.
— Да, моля.
— Обажда се Хуле. През цялото време ли си знаел?
— Ало? Хари, ти ли си?
— Спрели са се именно на мен, за да са сигурни, че това разследване няма да стигне доникъде. Така ли е? Знаеше ли го?
— Не разбирам за какво говориш — понижи глас Мьолер. Забрави и за ските, и за компютъра.
— Само искам да чуя от твоите уста дали си бил наясно с конкретните първоначални подозрения на хора от Осло кой е убиецът.
— Нямах представа… по-точно, нямам представа какви ги дрънкаш, да му се не види!
— Още в деня на престъплението началникът на полицията и Дагфин Турхюс са били информирани, че норвежец на име Уве Клипра и посланикът са потеглили заедно с един автомобил от дома на Клипра половин час преди посланикът да се настани в мотела. И са абсолютно в течение колко силно Клипра е заинтересован от смъртта на посланика.
Мьолер се тръшна на стола.
— Какъв интерес?
— Клипра е сред най-богатите мъже в Банкок. Посланикът е имал финансови проблеми и лично е инициирал напълно нерегламентирано разследване на Клипра за сексуално насилие над деца. Когато е бил открит мъртъв, в куфарчето му са намерени снимки на Клипра заедно с някакво момиче. Не е нужно да си гений, за да се досетиш по какъв повод го е посетил в дома му. Молнес е успял някак да го убеди, че не само действа самостоятелно, но и е направил компрометиращите снимки сам. После е определил цена за „всички копия“, нали така се изразяват рекетьорите? Невъзможно е, разбира се, да се провери колко копия е отпечатал Молнес и Клипра съвсем закономерно си е дал сметка, че изнудвач, при това с патологично влечение към хазарта, никога няма да го остави на мира. Затова предлага да се поразходят с колата, слиза до банката, изпраща Молнес да го изчака в мотела, където ще му занесе парите. Клипра пристига и вижда къде е паркирана колата на посланика. Излишно е да пита на рецепцията, нали? Мамка му, този тип е успял да прозре дори връзката между ножа и Клипра.
— Кой тип?
— Льокен. Ивар Льокен. Стар разузнавач; от няколко години действа в региона. Назначен е в ООН, по думите му работел с бежанци, но един господ знае дали не лъже. Според мен е на заплата в НАТО или нещо такова. От няколко месеца шпионира Клипра.
— Посланикът не е ли бил в течение? Нали именно той е инициирал разследването?
— В какъв смисъл?
— Твърдиш, че посланикът отива в дома на Клипра да го изнудва за пари, макар да знае, че разузнавачът ги наблюдава.
— Бил е в течение, разбира се. Нали Льокен му е предоставил снимковия материал. Какво толкова? Няма нищо подозрително норвежкият посланик да направи посещение на вежливост на най-богатия човек в Банкок.
— Сигурно. Какво друго каза този Льокен?
— Истинската причина да изберат точно мен за мисията в Банкок.
— А тя е?…
— Секунда.
Мьолер чу как ръката на Хари запуши слушалката, последваха няколко приглушени гневни възклицания на норвежки и на английски. След това Хари отново се обади:
— Извинявай, Мьолер, но тук сме натъпкани като сардели. Съседът ми по място си натресе стола върху телефонния кабел. Докъде бяхме стигнали?
— Каква е причината да изберат точно теб.
— А, да. Участниците в тайната разработка на Клипра са поели риск. Разкрият ли ги, става страшно. Избухва грандиозен политически скандал и върху тях се изсипва страшна помия, нали? Неочаквано посланикът е намерен мъртъв. Те имат съвсем ясна представа кой го е извършил, но трябва да се погрижат разследването на убийството да не разбули своеволната им операция. Принудени са да намерят компромисно решение, да предприемат нещо, но не дотам радикално, че да се вдигне пушилка. С командироването на норвежки полицай се застраховат от упреци в бездействие. А на мен ми излязоха с номера, че не искали да изпратят цял екип, за да не обидят тайландците.
Смехът на Хари се смеси с друг разговор някъде между земното кълбо и сателит.
— И вместо това са се спрели на безопасна игла, следовател, неспособен да напипа каквото и да било в Тайланд. Със съответното проучване Дагфин Турхюс е открил перфектния кандидат, човек, който гарантирано няма да им създава проблеми. Защото най-вероятно ще прекарва вечерите над стек бира, а дните — полумъртъв от махмурлук. Хари Хуле се е оказал идеалният претендент, защото е известен следовател, но е непълноценен заради порока си. Ако някой повдигне въпроса, ще мотивират избора си с отличните атестации на Хуле от подобна мисия в Австралия. Нещо повече. Началник-отдел Бярне Мьолер лично ще гарантира за качествата му, а чии наблюдения са по-меродавни от неговите, нали?