Мьолер не хареса чутото — още повече, че някои неща вече му се бяха изяснили: как го бе погледнала шефката му над масата след зададения въпрос, едва забележимото повдигане на веждата. Негласна заповед.
— Но защо Турхюс и шефката ще си рискуват постовете само за да хванат някакъв си нещастен педераст?
— Добър въпрос.
Настъпи мълчание. Никой от двамата не смееше да изрече гласно мислите си.
— Какво ще стане оттук нататък, Хари?
— Стартира операция „спаси си задника“.
— Тоест?
— Тоест, всеки ще гледа да се отърве от Черния Петър. И аз, и Льокен. Уговорихме се засега да не обелваме нито дума и заедно да закопчаем Клипра. Ти сигурно ще имаш интерес да поемеш случая оттам, шефе. Отнеси въпроса до Стуртинга или и аз не знам. Не забравяй: и твоят задник е на пангара.
Мьолер се размисли. Двоумеше се дали въобще иска да отърве задника си. Най-лошото, което можеше да се случи, беше да го понижат в следовател.
— Нещата са много сериозни, Хари. Нека помисля и ще ти звънна, става ли?
— Става.
Разнесоха се слаби сигнали от друг разговор, който постепенно заглъхна. Двамата поседяха, заслушани в звездния шум.
— Хари?
— Да?
— Няма какво повече да го мисля. С теб съм.
— Всъщност точно това и очаквах, шефе.
— Обади се, когато го арестувате.
— А, да, пропуснах да ти кажа. След убийството на посланика никой не е виждал Клипра.
През деня Хари се отдаде на пълно бездействие.
Рисуваше кръгчета и се опитваше да ги оприличи на нещо.
Йенс се обади да попита как върви разследването. „Информацията е засекретена“, отговори Хари. Йенс прояви разбиране, но призна, че ще спи по-добре, ако полицията посочи нов главен заподозрян. После разказа виц; току-що го бил чул по телефона: гинеколог споделя с колега, че една от пациентките му има клитор като сварено свинско краче. „Толкова пихтиест ли?“ — пита колегата. „Не — отвръща гинекологът. — Толкова солен.“ Йенс се извини: просто в средите на финансистите признавали само мръсни вицове.
Хари се опита да преразкаже вица на Нхо, но или неговият английски, или английският на Нхо нещо куцаше, защото смешката се изгуби в превода и се получи много конфузно.
После отиде в кабинета на Лиз и поиска разрешение да поседи там. След час безмълвното му присъствие ѝ дотегна и тя го помоли да си върви.
Пак вечеря в „Льо Бушерон“. Французинът му говореше на френски, Хари отговаряше на норвежки.
Прибра се почти в единайсет.
— Имате посетителка — извести портиерът.
Хари се качи с асансьора, легна по гръб до ръба на басейна и се заслуша в ритмичните чести шляпания от загребванията на Рюна.
— Прибирай се — подкани я след малко той.
Тя не отговори. Хари стана и се качи пеш до апартамента си.
Трийсет и девета глава
Льокен подаде бинокъла за нощно виждане на Хари.
— Чисто е — увери го той. — Знам как протича дежурството им. Сега охранителят ще седне в будката в подножието на полегатата алея до портата и ще направи следващия обход чак след двайсет минути.
Намираха се в таванското помещение на сграда на стотина метра от имението на Клипра. Прозорецът беше закован с дъски, но между две от тях зееше процеп точно колкото за обектив на бинокъл. Или на фотоапарат. Между таванското и внушителната къща от тиково дърво, украсена с драконови глави, се виждаха редица ниски бараки, улица и висока бяла стена с бодлива тел на върха.
— Единственият проблем е, че в този град хората са навсякъде. Непрекъснато. Следователно трябва да заобиколим и да се покатерим по стената зад ей онази барака.
Той я посочи и Хари погледна през бинокъла.
Льокен го посъветва да се облече с плътно прилепнали, тъмни, дискретни дрехи. Хари се спря на черни дънки и старата черна тениска с надпис „Джой Дивижън“. Докато я навличаше, се сети за Кристин: за времето на цялото им познанство беше успял да я запали единствено по „Джой Дивижън“. Така донякъде ѝ се бе реванширал, задето цигарите ѝ бяха опротивели.