— Да действаме — подкани го Льокен.
Навън в неподвижния въздух прахът се носеше свободно над посипаната с чакъл улица. Тумба момчетии играеха в кръг такроу — подаваха си с крак малка гумена топка. Улисани в играта, изобщо не обърнаха внимание на двамата облечени в черно фаранги. Те прекосиха улицата по диагонал, провряха се между бараките и незабелязано се добраха до стената. Мъгливото вечерно небе отразяваше мръсножълта светлина от милиони малки и големи светлинни източници — именно по тази причина във вечери като тази в Банкок никога не се смрачаваше напълно. Льокен извади тясна и тънка гумена постелка, навита на руло, метна малката си раница през стената, разви постелката и я прехвърли над бодливата тел.
— Първо ти. — Преплете пръстите на двете си ръце в нещо като стреме, което Хари да използва за отскок.
— А ти?
— Мен не ме мисли. Давай.
Повдигна го достатъчно, та Хари да се хване за един кол на върха. Хари преметна единия си крак над постелката и чу как шиповете разкъсват гумата под чатала му, докато прехвърли и другия. Опита се да не мисли за онова момче, което се спуснало по пилона на знамето на панаира в Румсдален, без да се сети, че въжето се захваща към пилона с кука. По думите на дядо му писъците на скопения нещастник се чували чак отвъд фиорда.
Льокен също се прехвърли успешно през стената.
— Леле, ама си бърз! — прошепна Хари.
— Пенсионерската тренировка за днес е отметната.
Пенсионерът хукна начело. Двамата притичаха сгърбени през моравата, покрай стената на къщата и спряха на ъгъла. Льокен извади бинокъла, за да провери дали охранителят гледа в друга посока.
— Сега!
Хари хукна, опитвайки да си внуши, че е невидим. До гаража нямаше кой знае какво разстояние, но беше осветено, а и нищо не ограничаваше видимостта от охранителната будка. Льокен го следваше плътно по петите.
Според мнението на Хари начините да проникнеш с взлом в чужда къща се броят на пръсти, но Льокен бе настоял да обсъдят предварително всичко до най-дребната подробност. Подчерта колко важно е да притичат заедно през последния, най-критичен участък, а Хари постави въпроса не е ли по-далновидно, докато единият се придвижва, другият да му пази гърба.
— И какъв е смисълът? — раздразнено попита Льокен. — Ако ни разкрият, ще разберем. Придвижваме ли се поединично, опасността да ни хванат в крачка е двойно по-голяма. Кажи ми, на нищо ли не ви учат днес в полицията?
Хари нямаше никакви възражения относно останалата част от плана.
В гаража се бе разположил царствено бял линкълн „Континентал“. Странична врата действително водеше към къщата. Льокен очакваше тази брава да се окаже по-лесна за разбиване от бравата на входната врата, а дори и да им се опънеше, охраната вече нямаше как да ги види.
Извади шперц и се залови за работа.
— Засичаш ли? — прошепна той.
Хари кимна. Според графика до следващия обход на охраната оставаха шестнайсет минути.
След дванайсет минути Хари започна да усеща сърбеж по цялото тяло.
След тринайсет му се прииска Сунторн случайно да намине покрай дома на Льокен, за да се възползват от взломаджийските му умения.
След четиринайсет проумя, че се налага да прекратят операцията.
— Да се махаме — прошепна той.
— Само още малко — помоли Льокен, надвесен над ключалката.
— Нямаме време.
— Дай ми още няколко секунди.
— Тръгвай! — процеди през зъби Хари.
Льокен не отговори. Хари вдиша и сложи ръка на рамото му. Льокен се обърна към него, погледите им се срещнаха. Златният зъб проблесна.
— Готово — прошепна той.
Вратата се отвори безшумно. Промъкнаха се вътре и я затвориха съвсем тихо. В същия миг чуха стъпки в гаража. През прозореца премина лъч от фенер и изведнъж някой здравата раздруса дръжката на вратата. Двамата стояха с гръб към стената. Хари затаи дъх, докато усещаше как сърцето му изтласква кръвта на талази по цялото му тяло. Стъпките се отдалечиха.
— Нали уж каза двайсет минути! — Хари се затрудняваше да не повишава глас.
— Е, плюс-минус две-три минути — сви рамене Льокен.
Хари броеше, докато дишаше с отворена уста. Включиха фенерите си и тъкмо да тръгнат към вътрешността на жилището, нещо изхруска под обувките на Хари.
— Това пък какво е? — той освети пода.
Върху тъмния паркет се белееха няколко бучици.
Льокен насочи фенера си към варосаната стена.
— Охо! Клипра е излъгал. А уж къщата му била построена изцяло от тиково дърво. Не, сега вече напълно изгубих уважение към него — саркастично заяви той. — Темпо, Хари, времето тече!
Претърсиха къщата експедитивно и методично съгласно предварителния инструктаж на Льокен. Хари се съсредоточи да спазва точно указанията му: да запомня къде са стояли предметите, преди да ги отмести; да не оставя отпечатъци от пръсти върху белите врати; да проверява дали Клипра не е залепил с лентички тиксо вратите на шкафовете и гардеробите, за да издадат евентуални неканени гости — и чак тогава да ги отваря. След близо три часа седнаха до кухненската маса. Льокен беше открил няколко списания с детски порноснимки и револвер, с който, съдейки по външния му вид, не беше стреляно от няколко години. Засне находките.