— Нашият човек се е омел панически — заключи той. — В спалнята има два празни куфара, несесерът с тоалетни принадлежности си стои в банята, а гардеробите са пълни.
— Може да е имал и трети куфар — подхвърли Хари.
Льокен го изгледа със смесица от отвращение и снизхождение. „Горе-долу с такъв поглед би стрелнал изпълнителен, но не особено умен новобранец“, помисли си Хари.
— Никой мъж няма два тоалетни несесера, Хуле.
„Пълен новобранец“, мина пак през ума на Хари.
— Остава още една стая — продължи Льокен. — Кабинетът на втория етаж е заключен, а бравата е някаква немска пущина, която не може да се отвори с шперц. — Льокен извади лост „кози крак“ от раницата си. — Все се надявах това да не ни дотрябва. Ще оставим огромна дупка във вратата.
— Голяма работа — успокои го Хари. — И бездруго обърках на кой рафт си беше сложил пантофите.
Льокен се засмя.
С лоста изкъртиха не пантите, а ключалката. Хари закъсня с реакцията си и тежката врата рухна с трясък в стаята. Постояха мълчаливо няколко секунди в очакване охраната да се развика.
— Дали са чули? — чудеше се Хари.
— Съмнявам се. В този град на глава от населението се падат толкова много децибели, че никой няма да обърне внимание на поредния трясък.
Светлите конуси от фенерите им пробягаха по стените като жълти хлебарки.
На стената над бюрото висеше червено-бялото знаме на „Манчестър Юнайтед“ над рамкиран плакат със снимка на отбора. Отдолу висеше градски герб пак в същите цветове с платноходка, изсечена от дърво.
Лъчът спря върху фотография на мъж с широко усмихната уста, солидна двойна брадичка и леко изпъкнали очи, които искряха закачливо. Уве Клипра приличаше на веселяк. Имаше руси къдрици, на снимката развети от вятъра. Вероятно го бяха заснели на лодка.
— На външен вид не се вписва в традиционната представа за педофил — отбеляза Хари.
— Педофилите рядко се припокриват с типажа в хорските представи.
Хари погледна към него, но фенерът го заслепи.
— Това пък какво е?
Той се обърна. Льокен осветяваше сива метална кутия в ъгъла.
— Ще ти кажа — отвърна Хари, доволен, че най-сетне му се удава възможност и той да допринесе с нещо. — Това е магнетофон за половин милион крони. Видях съвсем същия модел в кабинета на Бреке. Записва телефонни разговори, а съдържанието на записа и времевият код не могат да бъдат манипулирани и затова ги използват при евентуален съдебен спор. Това е супер, когато хората уговарят сделки за милиони устно, по телефона.
— Супер е, когато разговаряш с хора в един от най-корумпираните браншове в една от най-корумпираните държави.
Хари прехвърли набързо документите върху бюрото. Пред погледа му попаднаха писма с логотипи на японски и американски компании, споразумения, договори, проектоспоразумения и техните коригирани версии. В голяма част от тези документи се споменаваше името BERTS. Забеляза книжка, скрепена с телбод. На корицата стоеше името „Баркли Тайланд“. Съдържанието представляваше анализ на компания, наречена „Пуридел“. Продължи да разглежда с помощта на фенера. Ръката му замръзна, когато лъчът улови нещо на стената.
— Бинго! Я погледни тук, Льокен. Това трябва да е вторият нож от комплекта.
Льокен не отговори. Стоеше с гръб.
— Чу ли какво…
— Трябва да се махаме оттук. Веднага.
Хари се обърна. Снопче светлина от фенера на Льокен сочеше кутийка на стената, от която мигаше червена светлинка. В същия миг някой сякаш прониза ухото му с кука за плетене. От пронизителния високочестотен вой Хари оглуша наполовина.
— Бомба със закъснител! — извика Льокен и хукна. — Изгаси фенера!
Хари се помъкна след него по стълбите, потънали в мрак. Втурнаха се към страничната врата за гаража. Льокен спря, когато Хари сложи ръка върху бравата.
— Почакай.
Отвън се чуха гласове и подрънкване на ключове.
— Стоят пред входната врата — прошепна Льокен.
— Да изчезваме тогава!
— Не. Излезем ли сега, ще ни видят. Ще се измъкнем, когато влязат, съгласен?
Хари кимна. Сноп лунна светлина, оцветена в синьо от стъклената мозайка на прозореца над вратата, се просна върху паркета пред тях.