— … дали Рюна не е отпрашила, без да остави бележка, за да накаже майка си? Не е невъзможно.
Хилде Молнес се закашля и се размърда. Надигна бутилката с джин. Тоникът беше свършил.
— Понякога изпада в такова състояние — обясни Йенс, сякаш нея я нямаше в стаята.
Всъщност Хилде кажи-речи не беше там, установи Хари. Захърка с отворена уста. Йенс ѝ хвърли един поглед.
— Когато се запознахме, твърдеше, че пиела тоник като профилактика против малария. Съдържа хинин, нали знаеш. Но тоникът бил толкова прозаичен на вкус без джин — той се усмихна бледо и вдигна за пореден път телефонната слушалка, за да провери дали се чува сигнал „свободно“. — В случай че…
— Разбирам — увери го Хари.
Седнаха на терасата и се заслушаха в града. През боботенето на автомобилният трафик достигаше ожесточено стържене на къртачи.
— Модерната нова магистрала. В момента работят денонощно. Ще мине през квартала ей там — посочи Йенс.
— Някакъв норвежец бил намесен в проекта. Уве Клипра. Говори ли ти нещо? — Хари изгледа Йенс с крайчеца на окото си.
— Уве Клипра, да. Говори ми, и още как. Нашата фирма е главният му валутен посредник. Съветвал съм го за куп валутни сделки.
— Сериозно? Знаеш ли с какво се занимава понастоящем?
— Как само се изразяваш… „занимава се“… Изкупи сума фирми.
— Какви фирми?
— Предимно дребни предприемачески. С придобиването на поддоставчици разширява инвестиционния си ресурс, за да обсеби по-голям дял от изграждането на BERTS.
— Това разумна стратегия ли е?
Йенс се оживи, видимо облекчен от промяната на темата.
— Стига да разполага с капитал, за да финансира закупените фирми — да. И стига те да не фалират, преди да им възложат поръчките.
— Позната ли ти е компания на име „Пуридел“?
— Да — засмя се Йенс. — По поръчка на Клипра съставихме анализ на тази фирма и му препоръчахме да я купи. Въпросът по-скоро е ти откъде си чувал за нея.
— Препоръката ви не се е оказала особено далновидна, а?
— Така е… — Йенс помръкна.
— Вчера накарах колегите да проверят и се оказа, че „Пуридел“ е обявила фалит.
— Прав си, но какъв интерес имаш ти да се ровиш в делата на „Пуридел“?
— Да го кажем така: повече ме интересуват делата на Клипра. Ти имаш известна представа с какви средства разполага. Колко тежко ще му се отрази този фалит?
— Допреди известно време нямаше да е никакъв проблем — сви рамене Йенс, — но заради BERTS Клипра изтегли толкова много кредити, за да финансира покупките на фирми, че цялата работа заприлича на кула от карти. Един полъх на вятъра е достатъчен да срути начинанието му, ако ме разбираш какво имам предвид. А тогава и Клипра ще се сгромоляса.
— Значи е купил „Пуридел“ по ваша, или е по-редно да кажа по твоя, препоръка. Само две седмици по-късно фирмата фалира и сега го грози опасността всичко, което е съградил, да се сгромоляса заради съвета на един-единствен брокер. Не разбирам от анализи на фирми, но две седмици са много кратко време. Сигурно има чувството, че си му продал кола втора ръка без двигател. Навярно те е помислил за мошеник, чието място е зад решетките.
На Йенс започна да му просветва накъде бие Хари.
— И допускаш Уве Клипра да… Я стига!
— Имам теория.
— И тя гласи?
— Че Уве Клипра е убил посланика в мотела и се е погрижил подозренията да паднат върху теб.
— Това вече граничи с абсурда, Хари.
— Седни и ме изслушай, Йенс.
Йенс се смъкна обратно на стола с въздишка. Хари се наведе към масата.
— Уве Клипра е агресивен мъж, нали? От така наречените хора на действието?
— Дааа — провлече отговора си Йенс.
— Приеми, че Атле Молнес го е държал с нещо и му е поискал пари точно в момент, когато Клипра се бори да задържи главата си над водата във финансов аспект.
— Какви пари?
— Молнес, примерно, е закъсал финансово и се е сдобил с материал, представящ Клипра в крайно неблагоприятна светлина. При обичайни обстоятелства Клипра вероятно е щял без проблеми да извади сумата, но в момента се е намирал в крайно затруднено положение и натискът се е оказал твърде голям. Почувствал се е като плъх, приклещен в ъгъла. Следиш ли ми мисълта?
Йенс кимна.
— Двамата с Молнес излизат от жилището на Клипра в колата на посланика, защото Клипра настоява да направят на по-дискретно място размяната на компрометиращия материал и парите. По разбираеми причини посланикът не възразява. Когато слиза от колата пред банката си и изпраща посланика в мотела, Клипра все още едва ли е обмислял да те накисне. А го е изпратил пръв там, за да се промъкне незабелязано вътре. После обаче е започнал да разсъждава. Съзрял е възможност с един куршум да убие два заека. Знаел е, че по-рано следобед посланикът те е посетил, а ти поначало със сигурност ще попаднеш под радара на полицията. И е започнал да пресмята: многоуважаемият Бреке едва ли ще съумее да представи алиби за въпросната вечер.