Лиз и Льокен кимнаха.
— Излишно е да ви напомням две неща. Първо: времето работи срещу нас; второ: шансовете не са на страната на момичето. Седемдесет процента от подобни отвличания завършват с убийството на похитения. — Хари се опита да говори с максимално неутрален тон, като избягваше да среща погледите им, убеден, че всичко, което се върти в ума му, и всичко, което изпитва, се чете в очите му.
— В такъв случай откъде да започнем? — попита Лиз.
— На този етап ще действаме по метода на изключването. Къде не може да е Рюна?
— Докато държи момичето, похитителят надали ще пресече границите на страната — предположи Льокен. — Съмнително е и да отседне в хотел.
Лиз се съгласи с него.
— Най-вероятно я е скрил на място, където да може да я държи в нелегалност дълго време.
— Сам ли действа? — попита Хари.
— Клипра не е обвързан с местните семейни банди — поясни Лиз. — Не поддържа контакти с мафиотски групировки, специализирани в отвличания. Да намериш човек, който да очисти наркоман от рода на Джим Лав, е лесна работа. Съвсем друго е обаче да подготвиш старателно похищението на бяло момиче, при това дъщеря на посланик. Ако е възнамерявал да наеме някого, сигурно се е обърнал към професионалисти, а те винаги преценяват много внимателно риска, преди да се нагърбят. В този случай неминуемо ще си дадат сметка, че наемат ли се с поръчката, цялата полиция в страната ще хукне по петите им.
— Значи е действал сам. Така ли смяташ?
— Както казах, той не принадлежи към мафиотските фамилии. Техните членове са обвързани помежду си от роднинска лоялност и традиции, а Клипра трябва да разчита на услугите на непознати наемници — хора, на които не може да има стопроцентово доверие. Рано или късно ще разберат кое е момичето и Клипра рискува да стане жертва на изнудване. Фактът, че е ликвидирал Джим Лав, показва намерението му да отстрани всички вероятности някой да му нанесе изненадващ удар под пояса.
— Добре, приемаме, че е действал сам. Мястото?
— Съществуват безброй възможности — сви рамене Лиз. — Компаниите му сигурно притежават куп сгради, а част от тях са празни.
Льокен избухна в задушлива кашлица, с мъка си пое дъх и преглътна.
— Отдавна подозирам, че Клипра има тайна любовна квартира. Понякога потегляше с едно или две момчета в колата и се прибираха чак на следващата сутрин. Така и не успях да открия мястото. На негово име не е регистриран друг имот освен къщата. Но квартирата е на уединено място в покрайнините на Банкок, това се подразбира от само себе си.
— Защо не установим самоличността на момчетата и не поискаме информация от първа ръка? — предложи Хари.
Льокен сви рамене и погледна Лиз.
— Банкок е голям град. А опитът показва, че започнем ли да ги издирваме, такива момчета изчезват като патици в купчина перушина. Пък и за да ги издирим, ще трябва да въвлечем още куп народ.
— Предложението отпада — отсече Хари. — Недопустимо е да рискуваме действията ни да станат известни на Клипра.
Той започна да почуква с химикалка по ръба на масата. За свое раздразнение се хвана да отмерва ритъма на „I Just Called To Say I Love You“, която продължаваше да звучи в главата му.
— Дайте да обобщим. Изхождаме от презумпцията, че Клипра сам е извършил отвличането и в момента се намира на усамотено място на час-два път с кола от Банкок.
— Какво ще правим? — попита Льокен.
— Ще се поразходим до Патая.
Руал Борк стоеше до портата, когато Хари свърна с големия джип тойота пред къщата му. Докато Хари се бореше с предпазния колан и ключа, вдигналата се пушилка се слегна върху чакълестата алея. Както обикновено се оказа неподготвен за жегата, която го блъсна при отварянето на вратата и той инстинктивно си пое панически дъх. Соленият вкус на въздуха издаваше, че морето се простира току отвъд ниските възвишения.
— Чух те да идваш — подхвърли Борк. — Страшен джип.
— Наех най-големия в гаража. Светнаха ме, че в Тайланд габаритите на преводното средство, което управляваш, ти осигуряват предимство на пътя. А то ти е необходимо, когато ненормалниците карат отляво.
— По новата магистрала ли дойде? — засмя се Борк.
— Да. Само че тя не е напълно готова, на няколко места бяха запушили движението с пясъчни насипи. Мнозина обаче минаваха през тях и аз последвах примера им.
— Съвсем нормално за Тайланд — кимна Борк. — Не е напълно законно, но не е и забранено. Как да не се влюбиш в тази страна?
Събуха се и влязоха. Студеният каменен под разхлади босите пети на Хари. В дневната висяха портрети на Фритьоф Нансен, Хенрик Ибсен и кралското семейство. Стиснало футболна топка под мишница, от снимката върху един скрин мижеше срещу обектива десетинагодишно момче. Върху масата за хранене и пианото бяха наредени в спретнати купчини книжа и вестници.