Хейзън пристигна след около час. Беше загорял и имаше здрав вид, нещо съвсем неуместно за една болница, помисли си Странд, въпреки превръзката на дясната си ръка. Бил я прищипал с вратата на някаква кола, обясни той. Предния ден говорил с доктор Леърд и той му казал, че операцията ще трае най-много час, час и половина, и нямало защо да се тревожи. Каролайн щяла да може да си отиде вкъщи след двайсет и четири часа.
Лесли плетеше все по-бързо и по-бързо и тракането започна да изнервя Странд. Той стана, излезе в коридора и закрачи нагоре-надолу, като се мъчеше да не гледа през отворените врати, където лежаха хора с найлонови торбички, закачени над леглата им, и с тръбички, забодени в ръцете. Смехът на сестрите в края на коридора го обиждаше.
Хейзън се появи от чакалнята и закрачи мълчаливо до него. По едно време се изкашля, сякаш да привлече вниманието на Странд.
— Алън — рече той, — спокойно мога и сега да ти кажа. Не искам да говоря пред другите. Първо, нямало е никакво автопроизшествие.
Странд спря и погледна Хейзън.
— Какво говориш?
— Спомняш ли си, когато Леърд ме извика в кабинета си, след като прегледа Каролайн?
— Да. Когато ти каза, че може да промени формата на носа й.
— Има и друго. Той не само е прегледал Каролайн, а също и я разпитал какво се е случило. Казал й, че не е възможно да е станало така, както твърди, и като неин лекар, той трябва да знае истината. И тя му признала. Истината е, че това момче, Джордж, я е било.
— Какво? — Коленете на Странд изведнъж се подкосиха.
— Наистина са седели в кола — продължи сериозно Хейзън, — но не на път. А близо до плажа. Сами. Той се опитал да я съблече, тя се опънала и той я ударил.
— О, боже!
— Мръсна свиня. Никога повече няма и да си помисли да го повтори — заяви мрачно Хейзън. — Вчера го смазах от бой. — Той вдигна превързаната си ръка. — Изкълчих си две кокалчета. Струваше си. Отидох при баща му и казах, че ако някога видя сина му отново да се мярка около Хамптънс, ще го унищожа. Нещастният човечец знае, че мога да го направя. Освен това той ще плати за болницата и операцията. — Хейзън се усмихна мрачно на тази своя победа в преговорите. После лицето му отново стана сериозно. — Спорих със себе си дали да ти кажа, или не, и накрая стигнах до извода, че трябва да го знаеш.
— Благодаря ти — отвърна глухо Странд. — Разбира се.
— Мисля, че не трябва да казваш на никой друг. Особено на Джими. Току-виж, реши, че трябва да предприеме нещо, и един бог знае до какво може да доведе това. Въпросът с младия господин Джордж е уреден и най-добре е да не му се обръща повече внимание. За него трябваше да се погрижа аз. Аз поканих това лайно в дома си, той се запозна с Каролайн при мен, така че трябваше да взема необходимите мерки и ги взех. Извинявам се на теб и на цялото ти семейство.
— Няма нужда от извинения.
Най-после Странд намери стол пред една затворена врата и разтреперан, се отпусна на него, с усещането, че го заливат вълни на безсилен гняв. Ако момчето се мернеше пред очите му в този миг, той щеше да се нахвърли отгоре му и щеше да се опита да го убие, макар че никога не се беше бил през живота си, а и все още нямаше достатъчно сили, за да нарани дори едно коте. Но въпреки, че съзнаваше това, той се почувства унижен и засрамен, тъй като наказанието, което му принадлежеше по право, му бе отнето.
— Добре ли си? — попита загрижено Хейзън и се наведе към него. — Бял си като платно.
— Не се безпокой за мен — отвърна прегракнало Странд. — Просто ме остави за малко сам, моля те.
Хейзън го изгледа продължително и се върна в чакалнята.
Странд още седеше там и се мъчеше да овладее треперенето на ръцете си, когато доктор Леърд се появи по коридора. Той се спря, щом го съзря.